Спомняте ли си нашия вълнуващ разказ за раждането на Вселената, милиардите звезди и безкрайните красиви галактики? Нали не сте забравили как е създадена планетата Земя? Как в дълбините на океана се въздигнал Животът и започнал да изпълва океана със себе си? Как милиони години по-късно първите растения и животни дошли на сушата и преобразили нашата планета? Помните ли как смятахме времето от сътворението на света с една дълга черна лента, в чийто край имаше тясна бяла лентичка? Тази ивица показва колко кратко време са съществували хората на Земята в сравнение с нейната история.
Човекът се появява на Земята едва след като се появили много други живи същества. Вероятно те са подготвили Земята за пристигането ни, създавайки почвата и въздуха и пречиствайки водата. Растенията създали кислорода, семената и плодовете. Реките и моретата се напълнили с риба, а горите и степите – с различни птици и животни. Всички живеели в хармония и всичко се движело според правилата на творението. И едва тогава се появили първите хора.
Животните се раждали с целия набор от нужните им знания за защита и за набавяне на храна. Лъвът се хранел с месо, а не с трева и използвал зъбите и ноктите си да ловува. Сърната пък хапвала трева и никога не посягала към месото. Всяко животно имало свой начин на живот и знаело какво да прави, адаптирало се бързо към специфичните условия. Лъвовете се нуждаели от тревисти равнини, тъй като не можели да оцеляват в полярните снегове и ледове, както белите мечки. Елените предпочитали големите гори, където се чувствали защитени сред гъсто разположените дървета.
И знаете ли, първобитните хора донякъде били като животните – по тялото си имали много силно окосмяване, хранели малките си с мляко. Но те не били добре приспособени към живота при определени условия. Не притежавали остри зъби, за да ловуват, както и големи нокти, за да се катерят по дърветата при опасност или да копаят в земята. Дори не са знаели кои растения са ядливи и кои – отровни. Как тогава са оцелели изобщо?
Вероятно отговорът е в това, че те се различавали силно от останалите животни. И благодарение на своите различия, по-скоро на тези специални дарби, първите хора са оцелели. Но какви са различията?
На първо място – ръцете. Първобитните хора ходели на два крака и това освободило ръцете им. Те можели да работят, да правят различни неща с ръцете си, да се грижат за потомството си, да се прегръщат, да играят. Представете си колко трудно би било, ако не беше се случило това. Как щяхме да държим писалка или нещо друго, ако ползвахме и ръцете си за придвижване?
Погледнете си ръцете. Разгледайте ги. Вижте как е разположен палецът. А сега – как той се движи и може спокойно да докосне всеки един от нашите пръсти. Именно в това докосване на палеца и показалеца се крие тайната да държим в ръцете си малки предмети. Опитайте да задържите нещо в ръката си без да използвате своя палец. Никое друго живо същество не може да направи това, което човек прави с ръцете си. Кое животно може да пише, да рисува прекрасни картини, да шие с игла и конец или да изрязва различни форми с ножица? Единствено човекът!
Втората дарба, която човек получил, е голям и сложен мозък. Благодарение на своя разум хората започнали да се чудят за всичко, което виждали наоколо – защо вали дъжд, защо се чува гръм по време на буря, защо слънцето се появява сутрин и после изчезва. Съзнанието им предоставяло отговори на въпросите, които си задавали и така те намирали начини да решават проблемите си. Първите хора умеели да мислят какво се е случило преди и какво може да се случи след това. Именно тази способност – да мислят, да се чудят, да си представят – им позволила да измислят език, за да успяват да изразяват мислите си и да общуват помежду си. Наред с речта те измислили и числата, аритметиката, геометрията, рисуването, музиката. Представете си – първите хора са научили всичко това и го подариха на нас.
Притежавайки ум, способен да мисли, и ръце, способни да работят, човекът е успял да каже, когато завали сняг: “Замръзвам! Имам нужда от нещо, което да покрие тялото ми и да ме топли като тигрова кожа. Имам нужда от подслон, където да се скрия от студа.” Така човекът изобретил облеклото и жилището. Тъй като тялото му не било приспособено да живее на студено, човекът използвал нещата, които намирал около себе си, и успял да адаптира света около себе си. Това довело до по-голяма увереност и независимост на хората и те се преселили да живеят на различни места – някои се установили в саваните подобно на лъвовете, други – в горите като елените, трети – в ледените пустини като тюлените. Всъщност древните хора са умеели да си представят нещата и след това да ги изработват с ръцете си. Именно това материализиране на мисълта, откривателство и сръчност са помогнали на човек да оцелее в заобикалящия го свят.
Но човекът получил и трети дар, който бил най-драгоценен от всички – способността да обича. Освен родителите и семейството си кого още може да обича човек? Приятелите, роднините, близките, съучениците си. И не само. Той може да обича и да се грижи за тези, които никога не е срещал. Помислете за хората в беда на другия край на Земята. Помощта за тях може да дойде от хора, които не познават – от вас, от мен или от някой друг. Само хората са способни на това. Искам ва ди покажа един слънчоглед. Вижте колко много черни семенца е приютил кръглият му обръч и колко задружно и хармонично живеят всички заедно. Представете си, че този слънчоглед е нашата планета, а семенцата сме ние самите. Нека се поучим от малкия слънчоглед как да живеем с другите около нас, как да ги уважаваме и ценим като личности, за да изграждаме красиви и трайни приятелства, здраво и силно общество.