Планетата Земя

Ако в ясна нощ погледнем звездното небе, ще видим безброй светещи тела, които наричаме звезди. Те са огромни слънца, около които се движат множество невидими за човешкото око планети и други космически обекти. Една от тези звезди е нашето Слънце, което поради голямата си маса, притегля към себе си редица планети, от които е и планетата Земя.

Планетата Земя – част от Слънчевата система

Земята е голямо кълбо от скали и метал, покрито с вода и пръст, Тя е една от осемте планети, които се движат около звездата Слънце. Слънцето е средна по размери и възраст звезда, чийто диаметър е почти 1 400 000 км (109 пъти по-голям от този на Земята). Поради голямата си маса Слънцето привлича около себе си планетите – Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, от които най-голяма е планетата Юпитер, а най-малка – Меркурий. Тези планети заедно със Слънцето и всичко, което се движи около него, се наричат Слънчева система. Планетите от Слънчевата система се движат по почти кръгообразни орбити и също се въртят.

 

Земята се движи по своята орбита със скорост от 107 200 км/ч. Тя също се върти около оста си, която минава през най-северната и най-южната точка на Земята, наклонена под ъгъл от 23,5 º. Двата края на оста се наричат Северен полюс и Южен полюс. Една въображаема линия, наречена Екватор, опасва Земята по средата между полюсите и я разделя на Северно и Южно полукълбо.

За 24 часа (едно денонощие Земята се върти един път. Докато се върти, слънчевите лъчи преминават по повърхността (дневна светлина), после тя се обръща към тъмнината на космоса (нощ). Изгревът настъпва, когато част от Земята се обръща към Слънцето. При залез Слънцето сякаш потъва зад хоризонта, защото Земята се отдалечава от слънчевите лъчи.

 

Форма на Земята

Погледната от Космоса, Земята прилича на гигантско кълбо. Това обяснява защо не успяваме да обхванем в своето полезрение цялата повърхност, а виждаме само част от нея – равнина, планина, море, падина и др. Древните си представяли Земята като изпъкнал диск, заобиколен с вода. Имало и предположения, че Земята е кълбовидна. Първите аргументи произлезли от наблюденията на хората, които установили, че когато се изкачват на по-високо място, виждат по-надалеч. Друго доказателство било плаването на корабите – когато се приближавали към брега, най-напред се виждали най-високите им части и постепенно с доближаването до пристанището се откривал корпусът на кораба. Много по-късно околосветското плаване на Магелан, тръгнал на запад и завърнал се от изток, се превърнало в убедително доказателство за кълбовидната форма на Земята. Но Земята не е идеално кълбо, тя е сплесната при полюсите и изпъкнала по средата, което дава отражение върху природните условия. Една от главните последици е нееднаквото нагряване от Слънцето на земната повърхност, а вследствие на това – и различията във времето и климата. 

Размери на Земята

Определянето на размерите на Земята не било лесно. Още в древността Ератостен чрез прости математически действия определил, че радиусът на Земята е 6 311 км. Сега е уточнено, че по средата между двата полюса Земята има радиус 6 378 км, а средният ѝ радиус е 6 371 км. Следователно, средният диаметър на Земята е 12 742 км. Дължината на Екватора е 40 075 км. Сравнена с други планети от Слънчевата система, тя е една от малките (по своята маса планетата Юпитер е 1 345 пъти по-голяма от Земята, а диаметърът ѝ е 11,1 пъти по голям от земния).

Вътрешен строеж на Земята

Съвременните проучвания доказват, че Земята се е образувала преди 4 500 млн. години чрез уплътняване на газово-прахово вещество. В центъра на планетата се намира земното ядро, което е най-плътно и има най-висока температура. То обхваща централните части от 2900 км до 6371 км. Над земното ядро е разположена мантията. Тя има най-голям обем и е изградена предимно от кислород, силиций, желязо и магнезий. Обхваща частта от земното кълбо на дълбочина от 80 км до 2900 км. Над мантията е разположена земната кора, която е образувана от мантията чрез застиване. Земната кора се простира от 8 до 80 километра. В най-горната си част тя формира повърхността на сушата и дъното на океаните и моретата.

Около земната повърхност (под нея и над нея) има няколко обвивки  – т. нар. геосфери. Първата от тях скалната обвивка на Земята или литосфера (от гр. литос – камък). Върху нея се намират две други обвивки: хидросфера и педосфера. Водната обвивка на Земята (хидросфера  от гр. хидрос — вода) е разположена върху най-горния слой на литосферата и обхваща всички океани, морета, езера, блата, язовири, реки, ледници и подземни води. Педосферата (почвената обвивка на Земята) също е разположена върху литосферата на отделни петна и заема тънка ивица върху земната повърхност. Над литосферата, хидросферата и педосферата се намира въздушната обвивка на Земята – атмосфера (от гр. атмос  въздух). Във взаимна връзка с тези сфери е обвивката на живите организми –  биосфера (от гр. биос  живот). Тя от своя страна се разделя на растителна и животинска. Всички тези сфери са свързани помежду си, зависят една от друга, проникват една в друга. Не може да има почвена обвивка без скална основа (литосфера), от която почвата да черпи минерали, без растителни отпадъци, които да гният и от тях да се образува хумус (биосфера), без топлина и влага (атмосфера). От литосферата, атмосферата, хидросферата и педосферата силно зависи развитието на живите организми (биосферата).