Планетата Земя

Ако в ясна нощ погледнем звездното небе, ще видим безброй светещи тела, които наричаме звезди. Те са огромни слънца, около които се движат множество невидими за човешкото око планети и други космически обекти. Една от тези звезди е нашето Слънце, което поради голямата си маса, притегля към себе си редица планети, от които е и планетата Земя.

Планетата Земя – част от Слънчевата система

Земята е третата по ред по отдалеченост от Слънцето планета след Меркурий и Венера. Има един спътник – Луната. Слънцето е средна по размери и възраст звезда, чийто диаметър е почти 1 400 000 км (109 пъти по-голям от този на Земята). Поради голямата си маса Слънцето привлича около себе си планетите – Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, от които най-голяма е планетата Юпитер, а най-малка – Меркурий.

 

Форма на Земята

Погледната от Космоса, Земята прилича на гигантско кълбо. Това обяснява защо не успяваме да обхванем в своето полезрение цялата повърхност, а виждаме само част от нея – равнина, планина, море, падина и др. Древните си представяли Земята като изпъкнал диск, заобиколен с вода. Имало и предположения, че Земята е кълбовидна. Първите аргументи произлезли от наблюденията на хората, които установили, че когато се изкачват на по-високо място, виждат по-надалеч. Друго доказателство било плаването на корабите – когато се приближавали към брега, най-напред се виждали най-високите им части и постепенно с доближаването до пристанището се откривал корпусът на кораба. Много по-късно околосветското плаване на Магелан, тръгнал на запад и завърнал се от изток, се превърнало в убедително доказателство за кълбовидната форма на Земята. Но Земята не е идеално кълбо, тя е сплесната при полюсите и изпъкнала по средата, което дава отражение върху природните условия. Една от главните последици е нееднаквото нагряване от Слънцето на земната повърхност, а вследствие на това – и различията във времето и климата. 

Размери на Земята

Определянето на размерите на Земята не било лесно. Още в древността Ератостен чрез прости математически действия определил, че радиусът на Земята е 6 311 км. Сега е уточнено, че по средата между двата полюса Земята има радиус 6 378 км, а средният ѝ радиус е 6 371 км. Следователно, средният диаметър на Земята е 12 742 км. Дължината на Екватора е 40 075 км. Сравнена с други планети от Слънчевата система, тя е една от малките (по своята маса планетата Юпитер е 1 345 пъти по-голяма от Земята, а диаметърът ѝ е 11,1 пъти по голям от земния).

Вътрешен строеж на Земята

Съвременните проучвания доказват, че Земята се е образувала преди 4 500 млн. години чрез уплътняване на газово-прахово вещество. В центъра на планетата се намира земното ядро, което е най-плътно и има най-висока температура. То обхваща централните части от 2900 км до 6371 км. Над земното ядро е разположена мантията. Тя има най-голям обем и е изградена предимно от кислород, силиций, желязо и магнезий. Обхваща частта от земното кълбо на дълбочина от 80 км до 2900 км. Над мантията е разположена земната кора, която е образувана от мантията чрез застиване. Земната кора се простира от 8 до 80 километра. В най-горната си част тя формира повърхността на сушата и дъното на океаните и моретата.

Около земната повърхност (под нея и над нея) има няколко обвивки  – т. нар. геосфери. Първата от тях скалната обвивка на Земята или литосфера (от гр. литос – камък). Върху нея се намират две други обвивки: хидросфера и педосфера. Водната обвивка на Земята (хидросфера  от гр. хидрос — вода) е разположена върху най-горния слой на литосферата и обхваща всички океани, морета, езера, блата, язовири, реки, ледници и подземни води. Педосферата (почвената обвивка на Земята) също е разположена върху литосферата на отделни петна и заема тънка ивица върху земната повърхност. Над литосферата, хидросферата и педосферата се намира въздушната обвивка на Земята – атмосфера (от гр. атмос  въздух). Във взаимна връзка с тези сфери е обвивката на живите организми –  биосфера (от гр. биос  живот). Тя от своя страна се разделя на растителна и животинска. Всички тези сфери са свързани помежду си, зависят една от друга, проникват една в друга. Не може да има почвена обвивка без скална основа (литосфера), от която почвата да черпи минерали, без растителни отпадъци, които да гният и от тях да се образува хумус (биосфера), без топлина и влага (атмосфера). От литосферата, атмосферата, хидросферата и педосферата силно зависи развитието на живите организми (биосферата).