В обучението по български език в 5. клас можем целенасочено да използваме учене чрез откриване при въвеждането на понятието “причастие”, тъй като този подход дава възможност учениците сами да достигнат до новото езиково знание чрез наблюдение, сравнение и осмисляне. Вместо да започваме с дефиниция или термин, може да създадем учебна ситуация, в която учениците се срещат с езиковото явление в естествен контекст и постепенно го разпознават като различно от вече познатото. Разбира се, за да се случи всичко това, е нужно да разполагаме с подходящи образователни ресурси. За нуждите на урока разработих специални материали – работни листове под формата на презентация.
Удачно въведение към урока може да бъде прочит на кратък художествен текст, познат на учениците. Четенето има конкретна цел – не разбиране на съдържанието, а наблюдение върху езика. С първия въпрос насочваме вниманието към глаголните действия в текста и активираме вече усвоени знания. Със следващата задача обаче умишлено нарушаваме очакванията, като предлагаме на учениците да открият думи, които приличат на глаголи, но не назовават действие. Така създаваме проблемна ситуация, в която наличното знание се оказва недостатъчно за обяснение на наблюдаваното.
Ключов момент в откривателския процес е сравнението между двойки думи като заспя – заспал или затвори – затворил. Можем да насърчим учениците да експериментират с езика, като се опитват да променят думите по време, да ги използват самостоятелно или да ги включват в различни изречения. Неуспешните опити не коригираме веднага, а използваме като повод за размисъл и обсъждане. По този начин учениците сами достигат до извода, че думите, завършващи на -л не функционират като глаголи, макар да са образувани от тях.
В следващия етап може да дадем възможност на учениците да формулират изводите си със собствени думи. Вместо правило, те споделят наблюдения: тези думи не отговарят на въпроса „Какво прави?“, не се изменят по време и имат нужда от съществително, което да поясняват. Ние обобщаваме техните изказвания, като съхраняваме логиката и езика им и избягваме преждевременното въвеждане на терминология.
Особено ефективни в обучението чрез откриване са задачите с избор между минимални двойки, например затвори – затворил. В подобни ситуации не очакваме от учениците просто да приложат правило, а ги насърчаваме да проверяват хипотези, да аргументират избора си и да коригират собствените си предположения. Така новото знание се изгражда като резултат от активно мислене, а не като информация, поднесена отвън.
Глагол (Какво прави?) |
Причастие (Какъв? Каква? Какво? Какви?) |
|---|---|
| огладня | огладнял папагал |
| цъфна | цъфнала роза |
| заспа | заспало куче |
| падна | паднали деца |
След като сме се уверили, че учениците вече разполагат с интуитивно и стабилно разбиране за същността на причастията, могат да ги разпознават, да ги използват в словосъчетания и да обясняват разликата между тях и глаголите, въвеждаме термина. По този начин ние просто назоваваме вече открито и осмислено езиково явление. Причастие е дума, която не е глагол, но е образувана от глагол и не може да се променя по време. В термина причастие разпознаваме думата участие, което означава, че причастията участват едновременно в две области на езика – свързани са с глагола по значение и образуване, но участват в назоваването на признак като прилагателните имена.
Наблюдавай, помисли!
Открий и докажи!
Подбери и приложи!
Думичките упражни!
Какво научи покажи!
