Големият урок или вълнуващият разказ за рождението на Вселената с милиардите звезди, безкрайните и красиви галактики, многобройните планети, черните дупки и невероятното разнообразие от живот на планетата Земя. Как е започнало всичко това? Какви закономерности поддържат тази космическа хармония?
началото
В началото е съществувало само “великото нищо”, хаос, непрогледна тъмнина. Било е неописуемо тъмно и студено в необятния космос, който нямал начало и крой. Кой би могъл да си представи тази безкрайност от тъмнина и студенина?
Тъмнината свързваме с нощта, но нашата нощ е много по-светла от мрака, който е съществувал тогава. Помислим ли за студ, представяме си лед, но студенината на леда не може да се сравни със студа в космоса, който разделя звездите. Внезапно в този мрак се появила светлината. Тя приличала на огнено кълбо, изградено от материя, побираща в себе си всички звезди от Вселената, като сред най-мъничките звезди бил нашият свят. Но тогава те не били все още звезди, тъй като освен топлина и светлина нямало нищо друго. Топлината била толкова силна, че всички вещества, които познаваме (желязо, почва, скали, вода), съществували като газове. Освен това всички тези вещества, от които са съставени Земята, звездите, ние – хората, са били свързани заедно вследствие на силното нагряване и огромната топлина, с която Слънцето днес би ни се сторило парче лед.
първите минути
Малкият ефирен облак от много гореща екзотична материя започнал да се разширява, като пространството, което изпълвал, ставало по-голямо, материята от всички страни се оттичала и той ставал по-малко плътен. Разширяването на малката Вселена позволило на горещата екзотична течност в него да се охлади. Това предизвикало внезапни промени, както става с водата, когато се охлажда и се образува лед. Ето защо, докато ранната Вселена е все още много по-малка от атом, една от тези промени в течността става причина за поразителното увеличаване на скоростта на разширяване.
Когато този облак от топлина и светлина се движел в празния космос, от него падали малки капчици – множеството звезди, които непрестанно се движели из космоса, но по такъв начин, че никога да не могат да се срещнат. Те се намират на милиони километри една от друга. Някои звезди са толкова отдалечени от нас, че на светлината, идваща от тях, са ѝ е необходими милиони години, за да достигне до Земята. Знаете ли колко бързо пътува светлината – със 186 000 км, но не в час, а в секунда. Това означава, че за една секунда светлината може да обиколи седем пъти нашата планета, чиято обиколка е 25 000 мили. Ако искаме да я обиколим и пътуваме със 100 мили в час, без да спираме и за миг, ще са ни необходими 10 денонощия, за да изминем това разстояние. А светлината го изминава седем пъти, и то само за една секунда. Има толкова много звезди, за които учените са изчислили, че ако всяка една от тях е песъчинка пясък, събрани заедно, те ще покрият всички щати от Вирджиния до Ню Йорк с височина 200 метра. Една от тези малки песъчинки е Слънцето. То е толкова голямо, че само един от неговите пламъци може да побере 22 планети като нашата. Всъщност Слънцето е един милион пъти по-голямо от Земята и понеже е твърде далеч, ние не го виждаме като огнен гигант. Учените са установили, че слънчевата светлина достига до нас за около 8 минути. Ако ние трябваше да изминем това разстояние, движейки се със 100 км/ч, би ни отнело малко повече от 106 години.
веществата
Когато този облак от светлина и топлина се зародил, всяка звезда, всяка частица и всяка прашинка в него се движели по определени правила. Дори и най-малките частици имали огромно значение. Вселената им отредила: “Когато станете по-студени, се доближете една до друга и ставайте по-малки!“ Така, скупчени заедно, те се движили все по-бавно, доближавайки се все по-близо една до друга, заемайки все по-малко място. Частиците заели различни агрегатни състояния, които човекът нарекъл твърдо, течно и газообразно. Всяко едно такова състояние зависи от това колко горещо или твърдо е съответното вещество. Но тези малки частици се подчиняват и на други закони – на привличането и отблъскването. По този начин те се свързват и образуват различни вещества. В твърдо състояние частиците се намират толкова близо една до друга, че не могат да бъдат разделени.Те изграждат тяло, което не променя формата си, освен ако върху него не бъде приложена сила. Ако например се опитате да разчупите къс скала, в малкия отломък частиците се държат една за друга. При течното състояние на веществата законите на Вселената им отреждат частиците да се държат една за друга, но не чак толкова близо, за да могат да се движат по-свободно, така че да нямат собствена форма. Те се реят и разстилат, покриват и изпълват по пътя си всяка празнина. Ето защо можем да потопим ръцете си във вода, но не можем да го направим в един камък например. На газовете им е даден следният закон – частиците им изобщо да не се свързват заедно, а да се движат свободно във всички посоки. Но тъй като всички тези частици са съвсем различни, те не могат да заемат твърдо, течно или газообразно състояние по едно и също време. При определена температура някои остават в твърдо състояние, други се превръщат в течности или в газове.
Позовавайки се на тези закони, малката нищожна капка, която щяла да се превърне в планетата Земя, продължавала да се върти, както около себе си, така и около Слънцето в невероятно студения космос. Милиони години продължило това разрастване и въртене, по време на което частиците, които се намирали в периферията, станали студени и се свили. Те започнали да “потъват” към центъра на Земята, но когато достигнали по-топлата част, се нагрели и тръгнали обратно нагоре. Колко невероятно е това и колко е просто. Ако нещо се нагорещи, то се разширява. Ако ли пък се изстуди – се свива и потъва като зрънце пясък, насочило се към дъното на езеро. Именно заради този закон Земята се трансформирала от топка огън до планетата, която познаваме сега. Постепенно частиците се установявали на едно място и така се появили първите твърди вещества или течности. Някои частици се свързали с други, към които били привлечени, образувайки нови вещества.
По-твърдите частици доближавали ядрото на Земята, а по-леките се реели над тях. Образувала се тънка покривка, като каймака, който се образува върху млякото. Изглеждало така сякаш Земята започва да придобива някаква форма, но елементите под това тънко покритие още били много горещи. Те се чувствали като в капан и искали да излязат. Движели се според закона – ако си прекалено горещ, се разширяваш. И понеже нямало място, те просто се пръскали, пропуквайки тънката покривка. Водата, която се образувала на повърхността на Земята, веднага се превръщала в пара и се издигала нагоре. Многобройните вулкани изхвърляли облаци от прах и пепел, които покрили в дълбока мъгла Земята.
След време нещата се успокоили, все повече газове се превърнали в течности и все повече течности се превърнали в твърди вещества. Земята се свила и в резултат на това се появили множество издатини и вдлъбнатини. От многобройните облаци от вулканичен прах и водни пари започнали да валят проливни и продължителни дъждове. Тъй като водата е течност, тя запълнила всяка празнина, която намерила по пътя си. Така се образували океаните, а над тях – въздухът. Облакът, който обгръщал Земята, изчезнал.
Скали, вода, въздух – твърди вещества, течности и газове. Днес, както е било и преди милион години, веществата се подчиняват на законите на Вселената по един и същи начин. Светът се върти около оста си и около Слънцето. Днес, както е било и милион години преди това, Земята, всички елементи и вещества, от които е изградена, изпълняват своите задачи. Всички елементи, въпреки своето различие, са свързани в едно цяло, един към друг, както и с нас – хората, носещи частица от изначалния космически облак топлина и светлина.