Първият учебен ден е неповторимо изживяване, както за децата, така и за учителите. Пристъпвайки в училище, малката главица е ангажирана с откриването на нещо вълнуващо, което да провокира желанието ѝ за изследователство. Понякога това може да бъде снимка, окраска, предмет, формата на нещо осезаемо…
Затова Совичка е решила да припомни на своите ученолюбиви дечица още в първия учебен ден една позната, но “нова” игра на розовата кула. Правилата са същите само ще добавяме име на всяко от кубчетата. В края на играта децата ще споделят впечатленията си и ще дадат предложение за точната съставка-порядка на хармоничната класна стая.
Поставяме най-голямото кубче, което ще назовем Моята Вселена. Същата тази Вселена, рожба на необятния тъмен и студен мрак, “затоплен” от светлината на големия огнен облак. И при все че големият огнен облак е бил колкото капка вода в Световния океан, той е носел всички звезди, включително Слънцето и Земята.
Над Вселената поставяме кубчето Моята планета Земя. Единствената планета, на която има живот, която е достатъчно далеч от Слънцето, за да не бъде нажежена, но и достатъчно близо, за да не бъде студена. Планетата, чиито частици “живеят” в хармония и ред, за да поддържат живота.
На планетата Земя има много вода, но има и суша, която наричаме континенти. Моят континент е Европа. Древните писания разказват, че Европа била дъщеря на цар Агенор. Запленен от красотата ѝ богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явявайки се под формата на красив бик, той се приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Удивена от необичайното поведение, Европа седнала на гърба на необикновеното животно. Тогава преобразеният бог се изправил бързо и отнесъл надалеч (чак до остров Крит) смаяната девойка.
Със следващото по-малко кубче ще означим България – Моята родина, която има вековна история, китни поля, живописни реки, високи планини, богат език, древни обичаи и традиции.
В Североизточната част на България “тупти сърцето на златна Добруджа” – Добрич – Моят град, мястото, където съм роден, където живея, където се чувствам прекрасно и имам много и добри приятели.
В моя град се намира Моето училище – Монтесори~Ум в Детски център “Совичка”, където с желание и интерес отварям големите врати на познанието, пътувам във Времето и пространството, експериментирам с формите и цветовете, творя със средствата на езика и изкуството.
Недалеч е и Моята улица, която винаги ме отвежда в Моя дом, при Моето семейство.
Това съм Аз – една частица от космическото семейство и ще търся своя път за хармонично съжителство с останалите частици от необятната Вселена.