Често в речта си употребяваме фразеологични словосъчетания, без да се замисляме, че са точно такива. Стремежът на народа ни с малко думи да изрича големи мъдрости е довело до тяхната поява. Фразеологизмите са устойчиви езикови единици, чрез които назоваваме и характеризираме предмет, явление или дадена ситуация. Чрез тях изразяваме и отношение към заобикалящия ни свят. Ето защо в часовете по български език е отделено специално учебно време, за да се запознаем с едно от богатствата на нашия език за образен изказ.
Понятието фразеологизъм произлиза от думата фраза – смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл; израз, изречение. В ежедневната ни реч с фразеологични словосъчетания заместваме или представяме предмет, а също така изразяваме оценка или отношение към явление или предмет. В основата на изразителността на фразеологизмите е тяхната образност, която се постига по различни начини – чрез употреба на различни метафори, метонимии, ирония, хиперболи, сравнения, синоними или антоними. Това донякъде обяснява защо при фразеологизмите говорим не за лексикално значение, а за фразеологично значение. С изрази като: “глътвам си езика” (изпадам в смут), “вълк в овча кожа” (лицемерен), “костелив орех” (твърдоглав) и др. изразяваме отношение към някого или към нещо, но казано образно.
план на урока
Хода на самия урок може да намерите като pdf файл, побран в илюстративната жълта книжка. Важно е учениците да разберат, че фразеологизмите са характеризиращи езикови единици и да познават смисловата им стойност, за да изразяват мисълта си точно и недвусмислено. Да правят разлика между фразеологични словосъчетания и крилати фрази, които са устойчиви и с образен характер, придобили широка употреба поради своята изразителност.
наковалня за фразеологични словосъчетания
Потърсете фразеологичен речник и извадете различни фразеологични съчетания, като обясните значението им. Ако се затруднявате да намерите, може да ползвате този речник на фразите:
https://frazite.com/
без да ми мигне окото – решително
бия се в гърдите – хваля се незаслужено
четат ми се ребрата – много съм слаб
вадя от калта – спасявам някого
в гори тилилейски – много далеч
в гората расъл – невъзпитан
влизам под кожата – спечелвам хитро доверието на някого
вървя по гайдата – примирено изпълнявам нечии капризи
държа си езика зад зъбите – премълчавам
дялан камък – опитен
имам две леви ръце – непохватен съм
на час по лъжичка – по малко
…