За да въведем темата “Лични местоимения”, приканваме децата до масата за презентация и обясняваме, че предстои да се запознаем с едни много специални думички, чиито приятели са съществителните, прилагателните и числителните имена.
Въведение
Темата “Лични местоимения” е колкото интересна, толкова и абстрактна и изисква ефективно планиране на дейностите. Подходящо начало за урока би било включването на езиков казус. За целите на занятието си подбрах един репортаж от стар вестник. В малък град ремонтът на местното училище се оказа в застой заради един имейл. „Инженерът информира директора, че той ще поеме разходите за допълнителните материали“, гласял текстът. Но кой точно щеше да плати – инженерът или директорът – останало неясно.
След като съобщението било препратено от училищната администрация, в общината се разразил спор. Директорът твърдял, че не е поемал никакви разходи, а инженерът настоявал, че всичко било ясно описано в писмото. В резултат се наложило спешно събрание, за да се изяснят ангажиментите.
„Цялата ситуация ни коства време и нерви“, признаха служители, замесени в проекта. Забавянето показва колко важно е служебните съобщения да са ясни и недвусмислени – особено когато става въпрос за обществени средства и строителни проекти.
Същност на личните местоимения
След като запознаваме децата с езиковия казус, ги питаме каква всъщност е причината за възникналото недоразумение. Изслушваме техните предположения и записваме обобщено мненията на видно място. Накрая правим извод, че всъщност двусмислицата е възникнала от неправилната употреба на една дума – ТОЙ. Допълваме, че в ежедневието ни се налага да говорим за хора, предмети или явления, без да повтаряме техните имена. За да направим речта си по-ясна и по-изразителна, използваме лични местоимения. Доказваме твърдението си чрез кратка езикова игра. Споделяме историята за малкия Мечо и мама Мецана, в която има множество повторения. При прочита на текста децата откриват, че едни и същи думи се повтарят и е хубаво да ги заместим с местоимения. След като редактираме текста, уточняваме граматичните особености и видовете лични местоимения.
Местоимението е самостойна част на речта, която замества или посочва лице, предмет, признак, принадлежност или количество, без да ги назовава пряко. Един от най-важните и често употребявани видове местоимения е личното местоимение, което замества съществително име и назовава лице или предмет, участващи в речта. С лични местоимения най-често заменяме говорещото лице (първо лице – аз говоря, ние говорим), този, с когото говорим (второ лице – ти говориш, вие говорите), или този, за когото говорим (трето лице – той каза, те казаха), но също така може да заместим растение, животно, предмет или явление. Личните местоимения притежават лице, число, падеж. Формите за 3 л.ед.ч. имат и род – той, тя, то.
Защо са важни личните местоимения?
Личните местоимения правят изказа ни по-плавен и логичен. Помагат ни да избягваме двусмислиците в речта, както и да изграждаме правилни синтактични конкструкции. Те са основен елемент в устната и писмената реч. Без тях речта би звучала тромаво и повтарящо се. Личните местимения са наш надежден помощник при колебание как да членуваме съществителните имена от м.р. в изречението. Ако заместим съществителното име с местимението ТОЙ, поставяме пълен член, ако заместваме с НЕГО – кратък член.
Пример: Ученикът (той) постави учебника (него) върху чина (него) си.