Как да провокираме творческото мислене на учениците, за да активираме тяхната креативност? Въпрос, чиито отговори изискват предварителна подготовка, разчупена и гъвкава методика, академична подплътеност, творческа среда, ефективна учебна ангажираност. Може би именно в търсене на отговор за себе си като преподавател стигнах до някои заключения, които споделям в настоящата статия.
Метод на казуса
Същността на този метод е свързана с колективен анализ на ситуация, намиране на решение и защита на взетото решение. Инициира се по двойки, като учениците заемат противоположни емоционални страни на казуса. Случаят, който се обсъжда от учениците, обикновено се взема от реалната професионална област, но не изключва възможността да се вземе и от художествената литература, когато се разискват въпроси, свързани с конфронтацията на възгледи и идеи. Благоприятни в това отношение са текстовете на Вазов и Ботев.
Структурата на казуса обединява усилията както на учителя, така и на учениците. Темата описва ситуацията и позволява на участниците да характеризират всички нейни обстоятелства. Приведените аргументи в подкрепа на двете страни очертават академичния профил на проблема с инструментите на аналитичното мислене и ситуираната креативност. Технологично методът на казуса включва: запознаване със съдържанието и особеностите на ситуацията, определяне на конфронтиращите гледни точки, извеждане на факторите и обстоятелствата, предлагане на концептуални решения, анализ на последиците от решението, избор на оптимален вариант. Методическата подготовка е свързана с предварително разработване на въпросник, с набавяне на илюстративен материал, както и арбитърско педагогическо присъствие в класната стая.
По този начин, изучавайки и анализирайки учебния опит въз основа на казусни ситуации, учениците комплексно обогатяват своите познания, изграждайки професионални компетенции и практически умения.
Поведенческо моделиране
Друга възможност за разгръщане на учениковата креативност предлага методът за поведенческо моделиране. На пръв поглед звучи някак помпозно, но в действителност е добър вариант за преподаване на междуличностни умения и професионално поведение. Методът е подходящ за отработване на механизми у учениците за вписването им в реалния живот чрез иницииране на ситуации през даден модел на професионално поведение. С този метод могат да се практикуват умения за интервю за работа, конфликт или реакция при спешен случай, обсъждане на перспективи за кариера и др.
Поведенческото моделиране е ефективно, когато предложеният случай е привлекателен за учениците и буди тяхната увереност и желание да следват предложения модел, когато случаят демонстрира правилната процедура в стандартната ситуация и когато учениците виждат, че спазването на желаната последователност от дейности се възнаграждава под формата на придобит опит, спестено време, застраховка от подобни грешки и пр.
Решаване на проблеми
За разлика от метода на казуса тук имаме създадена проблемна ситуация с определена психологическа цел, която трябва да се реши в процеса на учене. Учениците се запознават със ситуацията, след което се разделят на две конкуриращи се групи. Разликата с казуса е, че не се стига до общо решение на проблема, а всяка от групите извежда аргументи в защита на своята теза и се постига консенсус, а не единомислие. Чрез този метод може да се упражняват дизайнерски умения за гъвкавост при решаване на проблеми и сложни професионални задачи.
Ролеви игри
Методът на ролевата игра е предпочитан както от учениците, така и от учителите. На ученика се представя ситуация или роля, която той трябва да играе. Този метод предполага подготовка на необходими материали, както и разработване на сценарий. Например ученик, който играе роля на преподавател, провижда своя урок. Останалите ученици също участват, на всеки според ролята си. Може да инициират различен тип ситуации, като например изненадващ въпрос за учителя, стресова ситуация, провокираща ситуация и пр. По този начин ученикът, който “провежда урока”, трябва незабавно и адекватно да реагира на случващото се, но в крайна сметка да направи личен опис на своите действия и в края на играта всеки да направи оценка и самооценка на учебния час.