Първобитният човек

Днес ще поговорим за първите хора и най-вече за еволюцията на човека… Според научната теория хората произлизат от разред примати, а те – от древни дребни бозайници, които преди 65 – 70 милиона години скачали от дърво на дърво и се хранели с насекоми. От тези насекомоядни преди 65 милиона години се развили приматите, а по-късно и маймуните. Разклоняването на по-нисшите маймуни и човекоподобните вероятно е станало преди 50 – 40 милиона години, като последните са произлезли от т. нар. тесноноси маймуни. 

първите човекоподобни

Надсемейството на хоминоидите – т.нар. човекоподобни бозайници, се формирало преди 35 милиона години. После се обособили две групи – човекоподобни маймуни и хоминиди. Хоминидите се развили самостоятелно и се отделили напълно от маймуните преди 20 милиона години. Те имали по-човешки черти, доказателство за което намираме и в наименованието им – латинската дума хомо означава човек. Преди 20 милиона години в горите на Африка се развила едра маймуна, която се хранела с меките части на растенията. Наречена от учените дриопитек, тя била смятана за прародител на човека. Дриопитекът и неговите родственици се придвижвали ловко по дърветата, но в търсене на храна се налагало да слизат и на земята. Постепенно те се разселили в Европа и Азия. По същото време се появил и един друг примат – рамапитекът, който заселил тревистите крайречни местности. Височината му достигала около 1 метър и се хранел със семена, корени, насекоми и суровото месо на дребни животни. Преди 4,4 милиона години се появил и ардипитекът. Той обитавал горите на Етиопия, катерил се изключително добре по дърветата, но основно живеел на земята и се придвижвал предимно на два крака.

хомо хабилис

Тези същества, живели преди 2,5-1,5 милиона години, са смятани за първите преки предшественици на човека. Те умеели да правят примитивни каменни оръдия, като заостряли единия край на скален отломък, като го удряли с друг камък. С получените каменни инструменти те успявали да разрежат животинска кожа и месо, да отсекат клон или да разтрошат кост. Тази необикновена сръчност им донесла и наименованието Хомо хабилис, което означава сръчен човек. Обединени в групи, ранните хора ловували и събирали растения, разпределяли плячката помежду си и се отбранявали от хищници. Те отнасяли улова до лагера, където го споделяли с жените и децата. Примитивните им лагери били разположени близо до река или водоем. Менюто на хомо хабилис включвало освен месо още зърна, плодове, семена, дребни влечуги, яйца, малките на птици, риба и насекоми. С помощта на заострен камък окастряли клон и изостряли края му. С това оръдие успявали да изравят от земята корени и грудки. Ловували с масивни камъни и дървени тояги, а със заострени камъни остъргвали животинските кожи, от които си правели облекло.

хомо еректус

След хомо хабилис се появил хомо еректус – т. нар. изправен човек, който се придвижвал изцяло на два крака. Представители на хомо еректус са живеели преди 2 милиона години в Източна Азия. Те използвали много по-съвършени юмручни ножове от примитивните твърде големи камъни на хомо хабилис. Изработвали дървени копия, като обгаряли заострените върхове, и така успявали отдалеч да повалят плячката си по време на лов. Познавали добре ядливите и отровните растения, навиците на животните. Знаели как да боравят с огъня и да го запазят дълго време. Знанията си споделяли на примитивен език. Живеели на големи групи и си помагали в ежедневието.

неандерталецът

Преди около 700 000 години от хомо еректус се развил нов вид човек – хомо сапиенс (мислещ човек). Представителите на този вид прачовеци сравнително бързо се разселили в Европа и Азия. Останки от древен разумен човек, на възраст 250 000 години, са открити в Германия. край град Щайнхайм. Смята се, че от този вид се развили по-късно неандерталците. Те се приспособили към суровия климат на последния ледников период. Водели номадски начин на живот, като следвали дивеча в ежегодните му миграции. Боравели отлично с огъня. Изработвали различни каменни сечива. Общували помежду си с членоразделна реч. Неандерталците били изключително изобретателни. Едрият дивеч улавяли с помощта на клопки и ями. Месото на поваленото животно им служело за храна, а от кожата и козината му си приготвяли топли дрехи.