Идеята на Джон Лок, че “не съществува нищо в интелекта, което да не е било първоначално в сетивата”, е крехкият зародиш, който покълва в благоприятната Монтесори среда и израства като красиво цвете, от което ухае аромата на разбирателството, взаимната помощ, самоизграждането на личността и характера на малкото дете. Новият метод на организация и пригодяване на пространството за нуждите на подрастващите цели да активира и петте сетива. Следвайки този принцип, в детска къща “Совичка” в град Добрич оборудването е проектирано така, че да отговаря на потребностите на децата и да осигурява свобода на движение и свобода на избор.
Когато детето е малко, то “попива” новата информация чрез сетивата си, наслагва впечатленията във възприятия, провокира ума към асоциации, развива въображението и изгражда опит. Но за да се случи това, то трябва да упражнява сетивата си. Ако не развива еднакво добре и петте сетива (слух, зрение, обоняние, вкус, усещане), неговите възприятия ще бъдат “повредени”. В резултат на това паметта ще запази неправилни представи и идеи, въображението ще реконструира сгрешени образи, а мисълта ще бъде “разкривена”, понеже умозаключенията са породени от неточни данни.
Ползата от правилното упражняване на сетивата се отразява върху цялостното развитие през целия живот. Ето например един художник трябва да тренира наблюдателността, съчетаването на цвета и оттенъка, перспективното виждане, паметта за формите. Ефектът от тази тренировка е еднакъв при всички дейности, без значение дали са физически, или интелектуални. Оттук идва и необходимостта да се организира такава среда, както в Монтесори-къщата на децата, която спонтанно да насочва ума да наблюдава онова, което е необходимо и едновременно да поправя допуснатите грешки при наблюдението.
Значението на тренировката е еднакво важно и при усъвършенстването на конструктивните изкуства, и при изграждането на практическия опит, и при усвояването на научните понятия. Ето защо групите от упражнения, организирани в детска къща “Совичка”, наречени сензорни занимания, вървят паралелно с групата упражнения, наречени практически житейски занимания. Подготовката по този начин е всъщност подготовка за “прекрачването” в света на възрастните. Образованието на Монтесори е обучение главно за предмети и чрез предмети, наречени най-общо материали.
Материалите са събрани, степенувани и разположени в помещението с определена цел и според конкретен план. Отправна точка на плана, съдържанието и структурата на Монтесори-къщата за деца е познанието за изискванията на детето през различните етапи на детството, а основната движеща сила – наблюдението и откривателството от страна на детето.