Когато обучаваме деца по метода “Монтесори”, е логично да следваме идеите и възгледите на основателката на педагогическия модел, но и да познаваме спецификите на детската природа. Редно е също така да съблюдаваме някои принципи.
1.Обучението на детето започва от раждането му, от когато започва всъщност и неговото развитие.
2.Детето е творецът на зрелия човек. То се самоизгражда посредством самостоятелната си дейност. Следователно на детето трябва да се даде свобода да се развива според законите на естественото си развитие.
3.Необходимо е да предлагаме на децата си помощ, която да подпомага развитието им, а не помощ, която да ги възпрепятства, смята д-р Монтесори. Ако родителят се смята задължен да прави всичко, което може за детето си, то той е вече заплаха. В един момент той прекрачва границата на отговорностите и сам става спънка в развитието на собственото си дете. Типичен пример в това отношение е “помагането” при обличането на дрехите, закопчаването, откопчаването на обувки…
4.Децата си служат с пригодените за тях неща, но и променят характера си посредством употребата на тези предмети. Столовете, масите, гардеробите трябва да са съразмерни с физическите характеристики на детето, за да може то да развие социалните си умения. Манипулативните предмети също да са съобразно спецификата на детската ръка, за да развият у нея сръчност, ловкост, захват.
5.”Помогни ми да го направя сам”. Този е може би най-важният от принципите на Монтесори. С него се “уточнява” ролята на възрастния. Той трябва да предостави на детето предмети, с които то може да борави самостоятелно и чието ползване може да усъвършенства. Онова, което детето постига, не му е вродено. То е резултат от неговата собствена дейност.
6.Любов към активността. Чрез движението и действията малкият “Попиващ ум” събира възприятия от преките си впечатления, гледки и звуци при обследването на средата и хората в нея. Първият резултат от това е имитирането на възрастните, което е важен последващ етап в детското развитие.
7.Децата са надарени с умствена сила, която възрастните не притежават. Спонтанното усвояване и научаване е характерно за детството, което е изключително сензитивен период. През първите години от своето развитие детето придобива знания по време на фазите на креативната си чувствителност.
8.Организираната среда подхранва радостта от активност, детския ентусиазъм и глада за знания. Възрастните са част от средата, но те стоят зад детето, превръщат се в подкрепа за него и помагат за развитие на способностите му.
9.Онова, което мотивира детската активност, е интересът. Активността е радост Истинско щастие е да се гледа веселото изражение на малкото дете и концентрацията в поведението му.
10.Контактите с природата, наблюдението и изследването й са необходими за изграждането на правилни идеи и за придобиването на истинско познание. Разходката не е просто физическо преместване на единия крак пред другия, разходката в развиващия си образователен смисъл трябва да има обозрима цел, психически край.