Какво не знаем за метода Монтесори

Методът Монтесори, който започна да се прилага от 1907 г. в Casa dei bambini, е разработен от първата жена лекар в Италия – Мария Монтесори, на базата на работата й с деца със специални потребности. В резултат на постиженията, по-късно д-р Монтесори успешно прилага педагогическата си концепция в образованието и на деца в норма. Новото, различното и работещото в метода Монтесори е неговата ориентация спрямо нагласите, интересите и поведението на децата и е погрешно да се смята, че той е ефективен най-вече при работа с деца в предучилищна възраст. Успешно е приложението му и в последващите етапи от детското развитие в училищния период, дори в гимназиална възраст.

Според философията на метода Монтесори детското развитие преминава следните етапи:
0-14 месеца – бебе;
14-36 месеца – малко дете;
3-6 години – ранно детство;
6-9 години – начално училище основно ниво;
9-12 години – първи допир до науката в началното училище;
12-15 години – средно училище;
15-18 години – гимназия.

Средният брой на децата в класа Монтесори е както следва: 8 деца в групата за бебета, 15 деца за следващото ниво, 30 деца в ранна детска възраст, 30 деца в началното училище и 30 деца в средното училище.
Детската градина Монтесори от 30 души трябва да има балансирано разпределение на различни възрасти. Ръководителят Монтесори и помощникът в Монтесори трябва да се намират във всички класове до началното училище. Колкото по-голям е броят на децата, толкова по-малка е намесата на учителя и толкова по-ефикасно е формирането и упражняването на детската самостоятелност.
 
 

Децата в Монтесори класа са на възраст от 3 до 6 г., от 6 до 9 г., от 9 до 12 г., от 12 до 15 г. Смесеното образование позволява на по-малките ученици да наблюдават по-големите си връстници в процеса на работа с материалите, а на по-големите деца – да упражнят наученото и да изградят лидерски качества. Преподаването от дете на дете помага едновременно на двете страни – и на детето учител, и на детето ученик.

Смесената възраст в метод Монтесори може да се приложи и при индивидуалното образование. Все по-популярни стават малките екипни формации в обучението на учениците. За да се осъществи подобен тип обучение, първо се развива учениковата способност по конкретен предмет. Невъзможно е да си представим, че всички ученици в един клас имат еднакви способности. Индивидуалното обучение позволява на детето да учи със свое темпо. По метода на Монтесори детето не продължава по-сложни операции, без да се специализира в работата с даден материал, така че няма чувство на неуспех.

Учебните програми и плановете не се прилагат на първия етап от детската градина и началното училище, тъй като индивидуалното образование е в съответствие с интереса и развитието на детето. Единственото „задължение“ на монтесори учителя е да наблюдава всяко дете и да следи неговото развитие, проявявайки способност за пасивност, търпение и уважение. 

Във втората фаза на началното училище и средното образование годината на обучение е разделена условно на петседмични основни периода, в които темите следват съдържанието на космическото образование. Ученикът прави проучвания самостоятелно или със своя учител. Методът Монтесори следва ръководството на детето. Очаква се всички деца на възраст между 0 и 18 години да бъдат насочени към собственото си образование и да имат думата в образованието. От първите месеци на своя живот детето е като един художник, който твори своя автопортрет, като се приучава как да подготвя и прави избора си, уважавайки околната среда и хората около себе си.

 
 
За целта Мария Монтесори е разработила материали според критериите за развитие на детето. Според авторката на метода децата трябва да бъдат свободни в движенията си, да няма нещо, което да им пречи и всичко да бъде пригодено в съответствие с ръста им. При необходимост учителят може да коригира ситуацията/средата според детето. Друго съществено измерение е обучението на сетивата. Един материал активира възприятието само за форма или цвят, текстура, вкус, размер и т.н. В тази програма упражненията за разработване на концепции, свързани със сетивата, заемат възлово място.
 

Философията на метода Монтесори се основава на естествената тенденция на учене на детето. Приготвената среда се състои от специално разработени автодидактични материали, презентирани от учители, обучени по метода Монтесори, и канят детето да участва в учебни дейности по свой избор. Организираната среда е тази, която подкрепя самообучението чрез използването на материали, които са проектирани да бъдат неконкурентни. Различните области в тази среда са предназначени да приспособят много различни дейности, както и възможността за действие.

В метода Монтесори уважението към детето е от съществено значение още от ранна възраст. Важно е да запомните, че бебетата са малки хора, които растат и се научават да бъдат страхотни хора. Бебетата участват във всяка дейност, свързана с ежедневните грижи за тях. Това ще рече да ги запознаваме с това, което ще се случва, с предстоящи дейности, свързани с бодърстването им. Откритията на Мария Монтесори за детското развитие като цяло са важен „съветник“ не само за педагозите, но и за родителите. Тяхната „широкомащабност“ (от 0 до 18 години) и ефективност ги превръща в безценен образователен ресурс.

Подготвената среда, създадена по метода Монтесори, е свързана със свободата и независимостта на детето. Околната среда е предназначена да улесни максимално независимото учене и изследване от страна на детето. Според Монтесори в психическия етап на ембриона са заложени двигателните и говорните функции, които са тясно свързани с човешката любознателност, с отработването на фините движения на ръката и говорните механизми. Ето защо много е важно в учебната среда да има пространство за движение и изграждане на моторна памет.

Мария Монтесори се интересува много от образованието и личността не само на детето, но и на самия преподавател. В метода Монтесори ролята на педагога е поставена на нов етап и с нова роля. Учителят е човекът, който премахва препятствията, представлява авторитетна фигура по непреки начини и прави детето активно. Той определят нуждите на детето, като го „води“ по пътя на самообразованието и му показва как да достига и разчита информацията, как да работи с даден материал, как да поддържа реда и спокойния ритъм на работа. Монтесори учителят отговаря за подготовката на околната среда и за това децата да се отнасят с уважение към нея.

Характерни елементи в програмата Монтесори са:
Истински материал;
Продуктът не фокусира процеса;
Сътрудничество вместо конкуренция;
Спонтанни дейности;
Обучение на връстници;
Сензорно-моторна подготовка за интелектуално развитие;
Естествено социално развитие;
Отговорна свобода;
Вътрешна мотивация;
Подобряване на автономността на децата;
Разработване на успех, основан на компетенциите.

Може да се каже, че характеристиките на метода Монтесори, са функционалност и гъвкавост. А те са базирани на индивидуалната типология. Учебният план на Монтесори е индивидуализиран с висока степен на работно пространство, ред и специфична област на дейност. Това обяснява защо някои деца могат да четат преди да навършат 6 години или да смятат прости математически алгоритми.

Програмата за предучилищно образование, отразяваща философията на Монтесори:
Стимулиране на интерес към ученето.
Подобряване на капацитета на концентрация.
Поощряване на самодисциплината и независимостта на детето.
Възможност за изследователство на света около нас.
Въведение в основите на учебните умения.
Развиване на осъзнато уважение към другите и околната среда.
Въз основа на концепцията на метода Монтесори, че детето е потенциалният носител на бъдещето, то се нуждае от свобода да достигне до физически, интелектуален и емоционален потенциал. Тази свобода обаче се постига чрез ред и самодисциплина, които д-р Мария Монтесори уточнява по следния начин: „Да бъдеш в състояние да се концентрираш и да се концентрираш дълго време, да дисциплинираш волята и позитивното социално поведение, да научаваш с ентусиазъм, логическо мислене, чувство и действие“.