Монтесори за деца от 3 до 6 години

Мария Монтесори смята, че образованието трябва да следва и да отговаря на нуждите на естественото развитие на детето. Това тя залага в основата на двата главни принципа: учителката е задължена да помага вместо да осъжда, истинската умствена работа подхранва духа на детето без да го изтощава.

В своята научна практика д-р Монтесори описва три периода на развитие при децата, които се появяват приблизително на шестгодишни интервали, всеки от които подразделя на тригодишни дяла. Първият етап (от 0 до 6 години) нарича Попиващ ум. Определя го като период на само-създаването и откроява Подсъзнателен Попиващ ум (0 – 3 г.) и Съзнателен Попиващ ум (3 – 6 г.). Вторият етап е от 6 до 12 години. Това е периодът на детството. Третият етап (трансформацията) обхваща времето от 12-та до 18-та година на подрастващите. Разделя го на Пубертет (12 – 15 г.) и Юношество (15 – 18 г.).

Педагогиката си Мария Монтесори основава на връзката между готовността и “чувствителността” на учащия. Средата е така организирана, че да подхранва развитието на Попиващия ум. Материалите правят схващанията реални и детето започва да работи абстрактно, едва когато е разбрало модела и не се нуждае вече от самия материал. Малките деца учат по уникален начин, като подсъзнателно попиват всичко около тях и фактически се само-изграждат. Монтесори сравнява детският ум с гъба, която попива информация от средата чрез сетивата си и се само-развива, докато живее. Детето попива майчиния език, култура, религия, предразсъдъци, обичаи, манталитет, “навиците” на родното си място, въплъщавайки ги в себе си. 

Попиващият ум не се строи чрез съзнателно усилие, а според подтика на вътрешната сензитивност, която Монтесори нарича “чувствителни периоди”, като чувствителността продължава определен времеви отрязък. Това е фаза на интензивна психическа възприемчивост, когато подрастващият попива средата си толкова отблизо, че тя става част от него. Създадените впечатления в тази ранна възраст имат продължителен ефект върху отношението му към ученето и към самия живот по-късно.

Мария Монтесори вижда, че Попиващият ум преминава през два етапа – Подсъзнателен Попиващ ум (от раждането до 3-та година), през който функцията на детето е  да стане независимо от възрастните за основните си човешки функции: учи се да говори, да ходи, да придобива контрол върху ръцете си.

Веднъж, след като тези способности са придобити, умът бавно се събужда до съзнателно ниво, утвърждавайки паметта и силата да разбира. Това се случва към третата година, когато детето навлиза в нов период на развитие – Съзнателен Попиващ ум. Сега неговото съзнание го кара да усъвършенства в себе си това, което е вече насъбрано, “складирано”. Детето иска да изучи и овладее средата. Винаги е заето, правейки нещо с ръцете си, водено от ума си. А чрез спонтанната работа на ръцете, то изгражда волята си, личността и характера си.