– Спомняте ли си играта с цветните триъгълници? Може ли някой от вас да намери два еднакво големи червени триъгълника?
– Не, в кутията няма две еднакви фигури по признак цвят, но пък има три еднакви по размери триъгълници, които са в различни цветове.
– Чудесно. Може ли да разгледаме тези три триъгълника? Знаете ли, ние сме заобиколени с количества. По рафтовете има определен брой кутии и табли с материали. Нали така? Във всяка кутия, както и в тази, от която взехме триъгълниците, има някакво количество предмети или терминологични карти. Съгласни ли сте? Нека помислим къде и по каква причина назоваваме количества?
– Когато обядваме в даден час, казваме в колко часа това се случва.
– Когато следим за количеството вода, което пием през летните дни.
Изчакваме всички отговори на децата. Записваме ги на дъската и обобщаваме казаното.
Понятие за количество
– Ние сме заобиколени с количества, боравим с количества, като дори не се замисляме, че броим или отмерваме нещо. Това донякъде се определя от природните закони, по които живеем. Всеки път, когато поглеждаме часовника, ние сравняваме или изчисляваме с колко време разполагаме или кога приключва някаква дейност. Когато се наложи да пренесем покупките от магазина, ние преценяваме количеството маса на цялото съдържание в торбата. Освен това ежедневно ни се налага да изминаваме разстояния (от вкъщи до училище, от училище до спортната зала или киното) и със сигурност отново използваме думи за количества. Разбира се, още много асоциации може да ни хрумнат в кои ситуации използваме числителни имена.
– Това означава ли, че думите количества и числата са едно и също нещо, тъй като с числата ние означаваме количество, броим и измерваме.
– Разбира се, че са едно и също нещо, но с думите назоваваме самите количества, а с числата извършваме математическите изчисления (събиране, изваждане, умножение, деление). В българския език числата се обозначават със специални части на речта – числителни имена.
Числително име е
част на речта, с която назоваваме броя или реда на предметите. Когато назоваваме числата, използваме числителни бройни имена (едно, две, три, дванадесет, тринайсет, четири-пет, петнадесетина …). Когато посочваме реда на предметите, използваме числителни редни имена (първи, втори, трети, девети, дванадесети, двадесет и пети, сто четиридесет и осми …). Откриваме го с въпроса: Колко?
Особености на числителните имена
Внимаваме, когато изписваме тези две числителни имена: деветка, десетка.
Не пропускаме Т, когато казваме, че петте пръста на ръката са различни, но и за шестнайсет или шестнадесет узрели ягодки също.
Ако определяме броя на вършителите на някакво действие, не пропускаме да членуваме числителното бройно име. Петте комара полетяха из пет цветчета от нивята.
Винаги, когато преброяваме мъже или лица от м.р., бройното числително име завършва на -ма или -има (двама, трима, четирима, петима, шестима, деветима …). Внимаваме в случаите със седмина и осмина.
Няма да сгрешим, ако кажем, че Петър ми е пръв приятел или Петър ми е първи приятел. Но в случая Г-н Иванов е първи заместник-министър на …, формата е първи.
Помощници за измерване и отброяване
Вече стана ясно, че числителните имена са думи за изброяване или назоваване на количества. С тях най-общо означаваме количествени отношения между думите. Изписваме върху бяла лента изречението: Купих си 5 ябълки. Върху втора лента пишем: Купих си пет ябълки. Уточняваме, че според начина на изписване съотнасяме думата количество или към езиковите, или към математическите понятия. Изпишем ли стойността на числото не с букви, използваме специално предназначените за целта знаци – арабски (0, 1, 2, 3 …) или римски (I, V, X, С…) цифри.
Думи количества използваме и при отмерване на времето – календарното или часовото. Като занимателна дейност може да предложим изработване на Лична линия на времето с указания за отбелязване на важни в израстването на децата моменти: Кога се родих? Кога проходих? Кога ми поникна първото зъбче?
При изчисляването на спортни постижения също използваме думи количества, но те са много специални. И тук е удачно да отворим малка арт скоба, като изработим олимпийски медали от еко материали за добротворство.
Знаете ли какво символизират олимпийските медали? Трите вида олимпийски медала представляват трите епохи от развитието на човешката история според древногръцката митология. Златната епоха е времето на боговете, сребърната – на младостта, а бронзовата – на героите и войните. А сега искате ли да си изработим проект за олимпийски медал на добротворството от еко материали?