Въведението към темата за прилагателно име започваме с игра. За целта каним децата и молим едно от тях да донесе молив. Обясняваме му учтиво, че не този е трябвало да донесе, а друг. Подканяме го да “поправи грешката си” и да донесе необходимия ни молив. Идеята е детето да достигне до извода, че е нужно да уточним цвета, за да разбере какво да вземе. Ако кажем: “Подай ми червения молив, а не зеления.” – веднага ще се досети. Този допълнителен признак, който “залепихме” към предмета, се нарича прилагателно име. Може след това да разширим играта, като донесем синия или розовия молив, новата или извехтялата гумичка, дългата или късата линия, пъстрата или едноцветната хартия, кръглата или квадратната формичка …
Признаци и предмети
Избираме си предмети, които откриваме в класната стая. Подреждаме ги в табличка. Това може да са тетрадка, гумичка, линия, транспортир, флумастери и др. На отделни малки листчета записваме наименованията им, а на други листчета – различни техни признаци или свойства. Тетрадката може да определим като нова, гумичката – бяла, линията – прозрачна, транспортира – объл, флумастера – цветен. Разбира се, колкото повече предмети имаме, толкова повече признаци ще изпишем и така постепенно ще изпълним със смисъл понятието прилагателно име.
Прилагателното име е
дума, с която назоваваме признак на предмет. Този признак може да бъде цвят (светлосин, бледорозов, оранжев, жълто-кафяв), качество (солен, горчив, стар, слаб), форма (яйцевиден, овален, четвъртит) или големина (широк, тесен, пълен, огромен). Ако на някого думичката признак е неясна, търсим обяснение в самата нея: при-знак.
Откриваме го с въпросите: Какъв? Каква? Какво? Какви?
Какъв цвят е моливът? Жълт
Каква форма има масата? Квадратна
Какъв вкус има ястието? Солен
Какво качество притежава Лъчезар? Ученолюбив
Каква е големината на апартамента? Огромен
Особености на прилагателното име
Едно прилагателно име може да се свърже както със съществителното нарицателно име, така и със съществителното собствено име, като се съгласува по род и число с него.
Например: дървен стол, пластмасова маса, тъмнокафяви очи, високият Иван, ученолюбивият Лъчезар, красивата Елена.
Прилагателното име освен че се изменя по род (широк – м.р., широка – ж.р., широко – ср.р.) и число (широк – ед.ч., широки – мн.ч.), може да се членува и да се степенува.
Когато става дума за определен (конкретен) признак на предмета, членуваме прилагателното име. Пример: “Подай ми зеления молив, а не зелената писалка.” Дървеният стол е на Петя, а гуменото топче е на Драго.
Когато сравняваме признак, качество или големина, ние степенуваме прилагателното име. Пример: Иван е по-висок от Петър с 20 см. Иво е най-бързият в класа. Червената летва е по-дълга от синята летва.
Не бива да подценяваме и нещо много важно за прилагателните имена – техния правопис. Ако едно прилагателно име е в мъжки род и завършва на -НЕН, то в останалите форми (за женски род, среден род и множествено число) се изписва с двойно Н. Пример: съвременен (град) – съвремеННа, съвремеННо, съвремеННи; ценен – ценна, ценно, ценни; военен – военна, военно, военни.
Символ на прилагателното име
Представям ви символа на прилагателното име – синя пирамида. Синьото е цветът на водата, на небето – те са изключително важни за съществуването на живота на Земята. Така и прилагателните имена са важни, за да разберем какви качества и признаци притежават предметите. Когато пишем символа на прилагателното име, ние рисуваме лицето на синята пирамида – син триъгълник. Занапред при откриването и определянето на частите на речта, за прилагателните имена ще използваме син триъгълник.