Нашето въведение за съществително нарицателно име със сигурност ще се отличава от традиционното урочно представяне на тази абстрактна материя. Преди същинското презентиране ще помоля някое от децата да ми помогне да намерим “нещо”. “Имам нужда от това нещо. Вероятно ще го намериш близо до книжката за Земята. Моля те да побързаш да ми го донесеш.” Ако детето все пак донесе някакъв предмет, учтиво ще го поправя, че “не е това, от което се нуждая”. Идеята е да провокираме детето да попита от какво точно се нуждая.
Беше трудно да се открие нещо, без да се назове името му. Както всяко дете има свое име, така и предметите около нас носят конкретни имена. Изписвам едно име върху хартиена лента – например молив. Детето прочита думата. Сега вече знае какво ми е нужно. Моля го да ми донесе молив. Под предмета поставяме следния етикет: “Това е молив.” Ред е да открием и означим и други имена от стаята. Накрая заключаваме, че бързо и лесно разпознаваме даден предмет от заобикалящата ни среда, защото сме го именували. Това именуване наричаме съществително нарицателно име.
В ново хартиено поле записваме дефиницията за съществителните имена: Това са думи, с които назоваваме различни предмети, хора, животни, емоции, преживявания. Ако дадена дума свързваме с понятие, казваме, че това е съществително нарицателно име. Но ако с нея не свързваме понятие, а уточняваме единично явление, то тя е частно или собствено име. Съществителното име се комбинира с числителните имена един, една, едно, едни – един панталон, една радост, едно колело, едни кучета.
А сега искам да ви представя символа за съществително име – тази черна пирамида, чиято форма свързваме с най-старите, но и най-здравите творения на човека, които и до днес издържат на стихиите на времето. Не е случайно, че пирамидата е черна, както въглищата, образували се преди милиони години при разлагането и гниенето на растенията в земните слоеве. Също като въглищата и съществителните имена са най-старата част на речта. Когато пишем символа на съществителното име, ние рисуваме лицето на черната пирамида – черен триъгълник. Занапред при откриване и определяне на частите на речта, за съществителните имена ще използваме черен триъгълник.
