Съществително собствено име

Вече въведохме понятието за съществително нарицателно име с помощта на черната пирамида. Днес ще презентираме втората част от групата на съществителните, с които назоваваме имена на хора, животни, селища, географски области, местности и др. и за улеснение ще наричаме с обобщаващото понятие – съществително собствено име.

Със съществително собствено име назоваваме конкретното име на лица, животни, обекти или абстрактни явления. Специфичното е, че имената могат да се повтарят, както например при хората (Ива, Драго, Мария), животните (Шаро, Сивушка), институциите (СУ „Иван Вазов“), но те може и да са уникални, както например различните географски понятия (Азия, р. Марица, н. Калиакра) и прозвища (Дякона, Боримечката).

Ако искаме да узнаем как са се казвали нашите предци, може да прелистим някои стари исторически книги, регистри или пък да надникнем в стари документи. Например:

  • съчиненията на гръцки, латински и др. автори;
  • дарствени грамоти;
  • манастирски и църковни поменици;
  • кондики (църковни летописни книги);
  • приписки (добавка към текст встрани);
  • летописни бележки по ръкописни и старопечатни книги;
  • имена в списъци на спомоществователи;
  • регистри за раждане, венчаване и смърт;
  • главни книги на училищата и висшите учебни заведения.

Основното предназначение на личното име е да назове и разграничи новороденото дете от другите членове на семейството и обществото. Появата на фамилните имена е свързана с уточняването на принадлежността на даден човек – „синът на Иван“ постепенно се налага като Иванов. Човек може да се идентифицира и според своето занимание (професия) – Петър Хлебаря става Петър Хлебаров, други подобни фамилии са Зидаров, Пчеларов, Даскалов, Рибаров и др. Понякога хората имат отличителен белег и ги наричат с описателно име. Така ако човекът е слаб, го описват Слабаков, с чип нос – Чипев. Често имената разкриват географския произход на своя притежател – Пирински, Македонски, Софиянски, Балкански и др. В древността чрез името се пожелавало на новороденото да развие определени духовни или физически качества, да заеме подобаващо му се положение в живота.

Понякога личното име здраво се свързва от околните с характера на лицето, което го носи – това е отразено в някои народни изрази: „Името му на лицето!“ (Радост, Румен, Румяна…); „Името му ангелско, сърцето – дяволско.“ (Ангел, Страхил…)

Не името прави човека, а човекът името слави или позори.

Прадедите ни са вярвали, че името е залог за опазване на носителя му от зли духове, болести, нещастия, трудности в живота или че то може да предизвика появата на положителни ценни нравствени и физически качества у своя носител.