Музиката е първото изкуство, до което се е докоснал човека. Тя е навсякъде. В песента на птиците, в шума на вятъра, в жуженето на пчеличките, в нашата реч дори. Слушането, възприемането и възпроизвеждането на детски песнички е с доказана възпитателна стойност. От ранна възраст провеждането на занимания за изграждане на комуникативните умения е особено важно за по-нататъшното усвояване на родния език и подготвяне на говорните механизми на детето. В поредицата “ЛогоРитмика” ще споделя различни практически упражнения и интересни игри за стимулиране на речевите умения у детето. За разгрявка ви предлагам приказката за Веселите езичета и Звукознайка.
Живеели в съседство четирима приятели добри-
веселите езичета – Жужу, Лулу, Сусу и Рори.
Всяка заран сбирали се на раздумка сладка
един на друг споделяли истории в догатка.
Защо в догатка ли? Защо?
Жужу шипящите с какво
заменя ги и става друго
изказване – да го разбереш по чудо.
Сусу не може С-С-С да казва.
Лулу Л-Л-Л-то пък замазва.
И как Рори Р-Р-Р-то не умее
в преживелицата да развее.
Но в слънчев ден не щеш ли
със Звукознайка срещнали се.
И почнало се ново приключение –
урок захванали без удивление.
Едва вратичките разтворили –
насреща си маймунка те видели.
И без много-много да говорили
неусетно във играта полетели:
– Подскок във ляво и подскок във дясно.
Люлеем се от клон на клон прекрасно.
Звукознайка гледала встрани.
Не се разсърдила. Дори
подканила ги в ново забавление –
актьори в бъдно представление.
Жабчо квака: “-Квака-квак”.
Прави до ушите чак
усмивка хубава, голяма –
но цип ще й пришием двама.
Сега като лопатка застани –
устата леко разтвори.
Предния край на езика сложи
на долната устна. Задръж така
“1, 2, 3” – до десет преброи!
Или език в игличка превърни,
напрегни го, а след това стесни.
Отпосле планината покори,
на пързалката-небце се покачи
и по нейните извивки
към зъбките се пързулни.
Усмивка пак ми направи,
устата леко разтвори –
върха на езика постави на до-о-лните зъбки.
Върха на езика постави на го-о-рните зъбки.
На люлка сякаш мъничка е той –
люлее се в безпир и без покой.
И накрая в изненада
Звукознайка им показа
вълшебен замък недалеч-
дома на Правилната реч.
Доближили го завчас
и посрещна ги тогаз
мила и любезна
Граматика прилежна.
С чай, бисквитки, мармалад
ги гостила за обяд.
Е, хайде пак се усмихни.
Широко устицата разтвори.
“Извий” крайчетата на езика ти
чашка или купа опитай да наподоби.
Обичаш сякаш много мармалада
и на устната ти май остана.
Оближи го, за да не остане
чистичко отново да настане.
Предложила им след това
прекрасната Граматика
по стихче всеки да й прочете,
в старание и труд се отдаде.
Че само след изпълнена задача
звуци звънки правилно ще произнася.
За Жужу
Малка весела пчелица
с мед гощава ви дечица.
З-з-з! З-з-з!
Каца тя от цвят на цвят.
З-з-з! З-з-з!
Кошничката пълни пак.
За Сусу
Сива гъс-с-ска
силно със-с-ска
С-с-с! С-с-с!
Че я Събка
с кал напръска.
За Лулу
Медна свирка свири:
“Три-ли-ли-ли-лири…”
Скарали се двечки
пъстри буболечки.
За Рори
Имам хубав камион.
Бръм-бръм-бръм.
За гориво – по бонбон.
Бръм-бръм-бръм.
След урока Звукознайка
ги прегърна като майка.
Дълъг, дълъг този ден бе.
За почивка вече ред е.