“Горската аптека” – приказка в рими от Лила Захариева
През гората лъкатуши
скрити в папрати пътека.
Малка къща там се гуши
с надпис “Горската аптека”,
на прозорчето с перденца,
по полиците – шишенца
и мехлеми, и буркани
с билки всякакви събрани.
Тази хубава къщурка
е на баба Костенурка.
Който има тежки рани
и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек –
зиме, лете, в мраз и пек…
– Кой пристига в ранен час?
– Костенурке, идвам аз! –
шепне Заю дългоуши,
плахо гледа, дълго души.
– Зайо Байо, добър ден!
Що ще искаш ти от мен?
– Костенурке услужлива,
моля ти се, лек ми дай!
Сърчицето ми се свива,
щом дочуя кучи лай.
– Имам билки, ще ти дам,
но от кучетата зли,
Зайо, ти пази се сам!
Ето във котлето ври
цвят от дивата глогина.
Със черупка отмери!
Пийна Зайо и отмина…
По пътеката извита
идва Меца с шал увита,
охка, пъшка запъхтяна:
– Оле, боже! Що ми стана?
Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.
Костенурката попита:
– Имам билка лековита
и медец от медна пита,
Мецо, от кое да дам?
– Дай медеца да изям!
И Мецана взе буркана –
вътре нищо не остана…
През мъхнатите дървета
идва хитрата Лисана,
преструвана и превзета!
– Костенурке, имам рана
и опасни синини.
Ох! Изпатих си горкана.
Моля ти се, помогни!
– Лиске, чакай малко тук,
за компрес от пресен лук!
Костенурката добра
от лехите лук набра.
– Раната ще зарасте,
ако сложиш и месце –
рече гладната хитруша.
– Лиске, с меко съм сърце
и молбата ще послушам –
каза баба Костенурка
и прибави и месце
към компреса за притурка.
Мръвчицата взе Лисана,
а пък лука тук остана.
Костенурката се слиса.
Скри се лакомата Лиса…
Вече пладне преваля
над гори и над поля.
Спря пред горската аптека
катеричка бърза, лека,
със превръзка през главата
и оплаква се горката:
– С жълъди от черен дъб
вчера си разклатих зъб.
Дай ми лек за зъбобол!
– Аз кракът съм си набол –
вика Ежко отдалече.
– Олеле! Умирам вече!
Костенурката им рече:
– Нека има малко ред!
Кой от вас е по-напред?
Първо – лек за болни зъби –
топли трици, сухи гъби.
После ще изляза вън,
да извадя злия трън…
Весел Ежко тръгна пак,
понакуцвайки със крак…
Слънчо вече се закри
зад зелените гори.
Някой зашумя в тревата
и почука на вратата.
Чук-чук-чук! Чук-чук-чук!
– Костенурке, аз съм тук –
плаче черната къртица.
– Болни имам две дечица.
Млякото не са изпили,
вече губят сетни сили.
Скочи баба Костенурка:
– С коренчета от желтурка
ще направя бързо лек
за разтривка на децата.
– Ти характер имаш мек
и сполай за добрината –
каза майката къртица.
Вън почука страшна птица:
– Аз съм Бухльо, стар съсед,
тука идвам за съвет.
Имам кашлица опасна.
– Бухльо, болестта е ясна.
Аптекарката позната
бързо сложи очилата,
взе от чистата полица
книга с шарена корица.
– Тук за болестта ти стара
е предписана гаргара,
чай от лай-кучка да пиеш,
с шал дебел да се увиеш!
– Благодарен съм ти аз –
каза Бухльо с хрипав глас.
***
А добрата костенурка
в дървената си къщурка
още дава лек, съвети
на животни, птици клети,
и на здрави, и на болни –
нека всички са доволни!
Активности, вдъхновени от приказката “Горската аптека”
- Разиграйте театър, като се превъплътите в някой от героите в приказката. За вдъхновение, може да надникнете ето тук.
- Нарисувайте горската аптека.
- Направете си книжка с илюстрации по текста.
- Допишете приказката с нови случки и герои.
- Направете си хербарий с лечебни растения.