Искате ли да ви разкажа една приказка за невероятното кралство Математика, където жителите обичали реда, спокойствието и тишината, а когато някой не спазвал правилата, всички му се притичвали на помощ, за да го утешат и да му помогнат да пребори лошите емоции в себе си.
И така… Някога, преди много време, в кралството на Математиката царял хаос. Селищата били малки, улиците – разкривени, а жителите непрекъснато се карали помежду си защо едни се ползвали с по-големи привилегии, а други – не. Цифрите не харесвали знаците, математическите символи спорели с векторните величини, а геометричните фигури упреквали десетичните дроби в некоректност при изясняването на количествените отношения. Числата искали сами да правят математически уравнения и затова тайно се събирали в Ботаническата градина на Изчисляването.
– Забележете, уважаеми, колко добре изглеждат вече нашите уравнения: 2 + 2 прави 5; 4 + 3 прави 10; 6 + 0 прави 9.
– Да поканим ли при нас г-жа Нула?
– Ама разбира се. Нуличка – днешният лауреат на най-престижната награда.
Дълго време числата се разхождали по красивите алеи с ароматни и пъстри цветя и улисани в разговора си, не усетили кога са се озовали пред Двореца на изваждането и добавянето. Вечерта била топла и приятна. Наоколо се носела нежната мелодия на камерния оркестър и шумоленето на балните рокли на танцуващите двойки. Изведнъж музиката спряла и пространството се изпълнило с тривиалните горчиви пререкания:
– Но това е срамно за Вас и обидно за мен – прокънтял басовият глас на г-н Равенство. – Не разбирате ли, че моето присъствие важи за всяко уравнение?
– Кому е нужно Вашето присъствие, сеньор? – надменно отвърнала г-жа Единица. – Уверявам Ви, че числата добре се справят и без Вас. Освен това с мадам Нула решихме да разменим местата си в изписването на Десетицата.
– Но как? – недоумявал г-н Равенство.
– Съвсем просто е, драги.
– Може да е просто, ала е извън всякаква логика. – продължил учтиво добрият знак за равенство.
– Не забравяйте, уважаеми, че г-жа Нула е тазгодишният лауреат на голямата награда “Математически трансформации” и това я прави специална.
“Не разбирам… Значи аз съм нищожество… Чувствам се унизен и уморен…” – мислел си г-н Равенство, гледайки безмълвно заядливата физиономия на придворната дама. С наведена глава той бавно напуснал дворцовия салон и решил да се засели на друго място, където жителите били по-дружелюбни.
Оказало се, че навсякъде царял хаос. Г-н Равенство тръгнал пешком да търси новия си дом. Пътьом застигнал две геометрични фигури – едната била кръгла, но с превързан крак, а втората – наподобявала много на трапец, но се кривяла някак странно при всяка крачка.
– Здравей, чужденецо! Кой си ти и какво те води насам?
– Здравейте! Аз съм Знак за равенство, но моите съграждани ме обидиха много лошо и се принудих да напусна родния си град. Вие кои сте?
– Потърпевши от днешната кавга. Както виждаш тук няма справедливост и ред. Всеки прави каквото си поиска. Вчера се развихри силна буря и нанесе големи щети на Замъка на разпределението. Потърсихме числата, за да изчислим какво количество материал е необходимо и да възстановим повредите, но в отплата получихме ето тези бинтове.
Г-н Равенство още повече посърнал, като чу тази новина. Поприказвал малко с минувачите и се разделил с тях по живо, по здраво. “Числата смятат себе си за вездесъщи в математическия живот” – размишлявал той, крачейки бавно по тротоара. На смрачаване знакът за равенство се отбил в един крайпътен хан, за да събере сили и да отпочине след тежкия ден. Тъкмо му сервирали топлото ястие, когато отвън се чул силният глас на кралския вестоносец:
– До всички поданици в кралството! Негово величество кралят призовава математическите символи и знаци да се притекат на помощ на бедстващите числа, които са евакуирани в покрайнините на двореца.
Думите приседнали в гърлото на обидения знак за равенство, който и тук бил застигнат от капризите на числата. На следващия ден той разбрал, че кралят лично бил отишъл при тях, за да изясни причината за неуредиците в Двореца на изваждането и добавянето.
Оказало се, че числата искали да внедрят свои нови правила за изчисляване, но нито изваждането, нито събирането, нито умножението, нито пък делението им се получавало.
– А къде е вашият знак за равенство? – попитал ги кралят.
– Решихме да добавяме и отнемаме без него – отвърнали числата.
– Глупости – разгневил се монархът. – Не живеем в Двореца на Литературата, където до безкрай може да вихрите въображението си. Вие сте поданици в точния свят на математиката и ако няма малък знак, нищо няма да работи. Както се казва: “Нито давайте, нито вземайте!”.
Числата разбрали докъде стигнало самолюбието им. Навели глави и обещали, че ще се помирят с математическите знаци и символи. Не след дълго на вратата на г-н Равенство се почукало и домакинът на гостилницата му предал извинително писмо от числата, в което го умолявали да им прости грешките и да им помогне да преодолеят слабостите си.
Знакът за равенство силно се зарадвал. Той отново се почуствал достоен и значим жител в кралството на Математиката. Простил на числата и се върнал в Двореца на изчисляването. От тогава минали много години, но и до ден-днешен всички кралски поданици живеят според принципите на реда и правилата и спазват законите на точността и логиката.