Математическа приказка

Искате ли да ви разкажа една приказка за невероятното кралство Математика, където жителите обичали реда, спокойствието и тишината, а когато някой не спазвал правилата, всички му се притичвали на помощ, за да го утешат и да му помогнат да пребори лошите емоции в себе си.

И така… Някога, преди много време, в кралството на Математиката царял хаос. Селищата били малки, улиците – разкривени, а жителите непрекъснато се карали помежду си защо едни се ползвали с по-големи привилегии, а други – не. Цифрите не харесвали знаците, математическите символи спорели с векторните величини, а геометричните фигури упреквали десетичните дроби в некоректност при изясняването на количествените отношения. Числата искали сами да правят математически уравнения и затова тайно се събирали в Ботаническата градина на Изчисляването.

– Забележете, уважаеми, колко добре изглеждат вече нашите  уравнения: 2 + 2 прави 5; 4 + 3 прави 10; 6 + 0 прави 9.

– Да поканим ли при нас г-жа Нула?

– Ама разбира се. Нуличка – днешният лауреат на най-престижната награда.

Дълго време числата се разхождаха по красивите алеи с ароматни и пъстри цветя и улисани в разговора си, не усетиха кога достигнаха до Двореца на изваждането и добавянето. Вечерта беше топла и приятна. През отворените прозорци се дочуваше нежната мелодия на камерния оркестър и шумоленето на балните рокли на танцуващите двойки. Изведнъж музи-ката спря и пространството се изпълни с тривиалните горчиви пререкания:

– Но това е срамно за Вас и обидно за мен – прокънтя басовият глас на г-н Равенство. – Не разбирате ли, че моето присъствие важи за всяко уравнение?

– Кому е нужно Вашето присъствие, сеньор? – надменно отвърна г-жа Единица. – Уверявам Ви, че числата добре се справят и без Вас. Освен това с мадам Нула решихме да разменим местата си в изписването на Десетицата.

– Но как? – недоумяваше г-н Равенство.

– Съвсем просто е, драги.

– Може да е просто, ала е извън всякаква логика. – продължи учтиво добрият знак за равенство. 

– Не забравяйте, уважаеми, че г-жа Нула е тазгодишният лауреат на голямата награда “Математически трансформации” и това я прави специална.

“Не разбирам… Значи аз съм нищожество… Чувствам се унизен и уморен…” – мислеше си г-н Равенство, гледайки безмълвно заядливата физиономия на придворната дама. С наведена глава той бавно напусна дворцовия салон и реши да се засели на друго място, където жителите са по-дружелюбни.

Оказа се, че навсякъде цареше хаос. Г-н Равенство тръгна пешком да търси новия си дом. Пътьом застигна две геометрични фигури – едната беше кръгла, но с превързан крак, а втората – наподобяваше много на трапец, но се кривеше някак странно при всяка крачка. 

– Здравей, чужденецо! Кой си ти и какво те води насам? 

– Здравейте! Аз съм Знак за равенство, но моите съграждани ме обидиха много лошо и се принудих да напусна родния си град. Вие кои сте?

 – Потърпевши от днешната кавга. Както виждаш тук няма справедливост и ред. Всеки прави каквото си поиска. Вчера се развихри силна буря и нанесе големи щети на Замъка на разпределението. Потърсихме числата, за да изчислим какво количество материал е необходимо и да възстановим повредите, но в отплата получихме ето тези бинтове.

Г-н Равенство още повече посърна, като чу тази новина. Поприказва малко с минувачите и се раздели с тях по живо, по здраво. “Числата смятат себе си за вездесъщи в математическия живот” – размишляваше той, крачейки бавно по тротоара. На смрачаване знакът за равенство се отби в един крайпътен хан, за да събере сили и да отпочине след тежкия ден. Тъкмо му сервираха топлото ястие, когато отвън се чу силният глас на кралския вестоносец:

– До всички поданици в кралството! Негово величество кралят призовава математическите символи и знаци да се притекат на помощ на бедстващите числа, които са евакуирани в покрайнините на двореца.

Думите приседнаха в гърлото на обидения знак за равенство, който и тук бе застигнат от капризите на числата. На следващия ден той разбра, че кралят лично бе отишъл при тях, за да изясни причината за неуредиците в Двореца на изваждането и добавянето.

Оказа се, че числата искали да внедрят свои нови правила за изчисляване, но нито изваждането, нито събирането, нито умножението, нито пък делението им се получавало.

– А къде е вашият знак за равенство? – попитал ги кралят.

– Решихме да добавяме и отнемаме без него – отвърнали числата.

– Глупости – разгневил се монархът. – Не живеем в Двореца на Литературата, където до безкрай може да вихрите въображението си. Вие сте поданици в точния свят на математиката и ако няма малък знак, нищо няма да работи. Както се казва: “Нито давайте, нито вземайте!”.

Числата разбрали докъде стигнало самолюбието им. Навели глави и обещали, че ще се помирят с математическите знаци и символи. Не след дълго на вратата на г-н Равенство се почукало и домакинът на гостилницата му предал извинително писмо от числата, в което го умолявали да им прости грешките и да им помогне да преодолеят слабостите си.

Знакът за равенство силно се зарадвал. Той отново се почуствал достоен и значим жител в кралството на Математиката. Простил на числата и се върнал в Двореца на изчисляването. От тогава минали много години, но и до ден-днешен всички кралски поданици живеят според принципите на реда и правилата и спазват законите на точността и логиката.