Писането на трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач означава да променим гледната точка от субективна в обективна. Как става самата трансформация и каква е предварителната работа върху изходния текст, ще опишем детайлно в следващите няколко стъпки.
1. Осмисляме характера на поставената задача. В случая тя е свързана с промяна на гледната точка. Субективният разказвач ни показва света единствено от собствената си гледна точка, докато всевиждащият разказвач може да предаде действията на героите с техните причини и следствия, както и мислите и чувствата, независимо от времето и пространството. В един момент той може да говори за съвременността, а в следващия да се върне столетия назад или да отиде в бъдещето, да проследява действия, извършващи се на стотици километри разстояние или пък напълно скрити от всяко човешко око. Всичко това е недостъпно за ограничената гледна точка на един-единствен човек, който може да разкаже само това, което е преживял и видял.
2. Описваме необходимите трансформации, като за целта разделяме разказа на епизоди и определяме кой елемент от зададения текст трябва да се промени и как.
Съдържанието накратко
Първи епизод
На дадено място и в определено време между герой 1 и герой 2 се случва следното…
Какво вижда литературният герой
Разказът се води от името на единия герой. Той може да види само действията, на които е свидетел, но не и онези, които са се случили в друго време и пространство, както и е способен да изрази само собствените си мисли чувства и мотиви за действия.
Какво вижда неутралният разказвач
Говори за действията, мислите, чувствата, настроенията и мотивите на всеки от двамата герои, независимо от времето и мястото, на което се намират.
3. Описваме изразните средства на оригиналния текст и преценяваме как да ги променим в зависимост от поставената дидактическа задача.
4. Преценяваме кое глаголно време да употребим, като отчитаме, че неутралният разказвач знае и вижда всичко и трябва да го предаде убедително, а това става с помощта на сегашно време и помощни глаголни времена – минало неопределено време и бъдеще време.
5. Написваме нашия трансформиращ преразказ.
Дидактическа задача:
Напишете трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач.
Желанието на малката снежинка (Васил Трифонов)
-Ехо, чува ли ме някой? Рижо, къде си? Тук ли си?
-Ей, по-тихо там долу! Опитвам се да си почина малко от вчерашната буря. Ти ли, малка снежинке, вдигаш толкова шум?
-О, извинете ме!
-Няма нищо. Какъв е този Рижо, когото търсиш?
-Той.. горе-долу прилича на нас, но е малко по-едър, има черен калпак, шал, а също така и един морков на лицето и…
-Той снежинка ли е изобщо?
-Чакай, ще ти обясня всичко, ако обичаш. Такаа… Преди един ден, докато репетирахме с моите приятели танца на снежинките, се случи нещо много вълнуващо. Носехме се леко във въздуха по тихата мелодия на вятъра. Въртяхме се, правихме различни пируети и поклони, отскачахме леко във въздуха, наслаждавайки се на зимната музика. По едно време ни хрумна да „нарисуваме“ огромна танцуваща снежинка и оживено се раздвижихме. Изведнъж се развилня неочаквана вихрушка и аз полетях нанякъде. Не помня точно къде. Мисля че съм заспала, но тогава някой ме събуди.
-Чуваш ли ме? Добре ли си?
-Да… Така мисля. Ти кой си?
-Аз съм снежен човек. Отскоро съм в района.
-Отскоро ли?
-Да, вчера две момчета ме направиха от сняг. Сложиха ми шапка, шал и моркова, на който седиш.
Тогава погледнах надолу и забелязах, че наистина стоях върху един странен израстък с цвят на ръжда.
-Между другото измислих ти име.
-Какво е то?
-Рижо. Харесва ли ти?
-Много е хубаво. Благодаря ти! Знаеш ли, ти си първата снежинка, с която съм разговарял…
-О, това е много мило. Сигурно си тъжен и самотен… Искаш ли да станем приятели?
-Добре. Ще бъдем винаги заедно и ще си говорим всеки ден. Обещаваш ли ми?
-Обещавам, Рижо!
В онзи момент вятърът се развихри и ме грабна в зимната стихия. Рижо се опита да ме задържи, но напразно. Видях само болката и скръбта в очите му. Летях незнайно къде и се озовах в короната на това дърво, където съм сега.
-Разбирам – прошепна ледената висулка. – Сигурно ти е мъчно за твоя приятел Рижо.
-Да, много …, но разговорът с теб ме утеши.
-Не унивай, малка снежинке. Виж, в небето как ярко блести Витлеемската звезда. Пожелай си нещо наум и тя ще го сбъдне.
Снежинката затвори очи и си пожела да се върне при Рижо. Вятърът духна в клонака и тя пое по своя път …
Примерен вариант за трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач:
Изморена от вчерашната буря, ледената висулка все още се наслаждава на сутрешната дрямка, когато една малка снежинка я събужда с виковете си. След като я моли да пази тишина, висулката разбира, че снежинката всъщност търси своя най-добър приятел, когото е загубила съвсем наскоро заради силната зимна буря. Тогава тя й прощава и я пита кой е Рижо и как изглежда.
Снежинката въздъхва и с вълнение започва да разказва своята история за специалния танц на снежинките, за внезапно появилия се вятър, за състоянието на безсъзнание, за срещата си с един снежен човек, за странното запознаване с него и за проведения приятелски разговор.
Снежният човек се казвал Рижо и самата снежинка го е кръстила така, тъй като, когато се събудила от тихия му глас след кратката буря, тя се оказала на носа му, който бил с рижав цвят. Рижо се зарадвал и споделил скромно своите премеждия на новата си приятелка. Двамата си обещали всеки ден да си говорят, но за съжаление, обещанията им не се сбъднали, защото зимната буря с нова сила се развихрила, грабнала за пореден път малката снежинка и я отнесла далеч от Рижо, в короната на едно дърво.
Разбирайки вината си, висулката се извинява за своята неуместна реакция. Снежинката я уверява, че благодарение на краткия разговор с нея вече се чувства много по-добре. След като вижда светлината на Витлеемската звезда, висулката подканва снежинката да си пожелае нещо и то ще се сбъдне. Тогава снежинката затваря очи и си пожелава отново да бъде заедно с Рижо.