Когато създаваме трансформиращ преразказ, трябва да не забравяме, че той е вид подробен преразказ с поставена дидактическа задача – трансформиращ преразказ от името на литературен герой или трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач. Един от най-често срещаните трансформиращи преразкази е този, при който заменяме гледната точка на всевиждащия разказвач с тази на някой от героите, т.е. от името на литературен герой. В такъв случай правим следните стъпки:
1. Осмисляме характера на поставената задача. В случая тя е свързана с промяна на гледната точка. Повествователят предава действията на героите с техните причини и следствия, както и техните мисли и чувства. В този смисъл той може да говори за действия, случили се в миналото, в бъдещето или в настоящето, да проследи събитие, случващо се на хиляди километри. Всичко това е недостъпно за ограничената гледна точка на един човек, който може да ни разкаже само това, което непосредствено е видял и преживял.
2. Описваме необходимите трансформации, като за целта разделяме разказа на епизоди и определяме кой елемент от зададения текст трябва да се промени и как.
Съдържанието накратко
Първи епизод
В даден момент между герой 1 и герой 2 се случва следното…
Какво вижда повествователят
Описваме конкретно действията, мислите и мотивите на всеки от двамата герои според съдържанието на разказа.
Какво вижда литературният герой
Описваме само онези действия, на които героят е свидетел и само онези мисли, чувства и мотиви, свързани с неговото поведение. За действията на другия герой той може само да се досеща.
3. Описваме изразните средства на оригиналния текст и преценяваме как да ги променим в зависимост от поставената дидактическа задача.
4. Преценяваме кое глаголно време да употребим, като отчитаме, че героят е бил участник и свидетел на действието и трябва да ги разкаже с помощта на свидетелска гледна точка – с помощта на минало свършено време и помощни глаголни времена – минало предварително време и бъдеще време в миналото.
Дидактическа задача:
Напишете трансформиращ преразказ от името на снежния човек.
Желанието на малката снежинка (Васил Трифонов)
-Ехо, чува ли ме някой? Рижо, къде си? Тук ли си?
-Ей, по-тихо там долу! Опитвам се да си почина малко от вчерашната буря. Ти ли, малка снежинке, вдигаш толкова шум?
-О, извинете ме!
-Няма нищо. Какъв е този Рижо, когото търсиш?
-Той.. горе-долу прилича на нас, но е малко по-едър, има черен калпак, шал, а също така и един морков на лицето и…
-Той снежинка ли е изобщо?
-Чакай, ще ти обясня всичко, ако обичаш. Такаа… Преди един ден, докато репетирахме с моите приятели танца на снежинките, се случи нещо много вълнуващо. Носехме се леко във въздуха по тихата мелодия на вятъра. Въртяхме се, правихме различни пируети и поклони, отскачахме леко във въздуха, наслаждавайки се на зимната музика. По едно време ни хрумна да „нарисуваме“ огромна танцуваща снежинка и оживено се раздвижихме. Изведнъж се развилня неочаквана вихрушка и аз полетях нанякъде. Не помня точно къде. Мисля че съм заспала, но тогава някой ме събуди.
-Чуваш ли ме? Добре ли си?
-Да… Така мисля. Ти кой си?
-Аз съм снежен човек. Отскоро съм в района.
-Отскоро ли?
-Да, вчера две момчета ме направиха от сняг. Сложиха ми шапка, шал и моркова, на който седиш.
Тогава погледнах надолу и забелязах, че наистина стоях върху един странен израстък с цвят на ръжда.
-Между другото измислих ти име.
-Какво е то?
-Рижо. Харесва ли ти?
-Много е хубаво. Благодаря ти! Знаеш ли, ти си първата снежинка, с която съм разговарял…
-О, това е много мило. Сигурно си тъжен и самотен… Искаш ли да станем приятели?
-Добре. Ще бъдем винаги заедно и ще си говорим всеки ден. Обещаваш ли ми?
-Обещавам, Рижо!
В онзи момент вятърът се развихри и ме грабна в зимната стихия. Рижо се опита да ме задържи, но напразно. Видях само болката и скръбта в очите му. Летях незнайно къде и се озовах в короната на това дърво, където съм сега.
-Разбирам – прошепна ледената висулка. – Сигурно ти е мъчно за твоя приятел Рижо.
-Да, много …, но разговорът с теб ме утеши.
-Не унивай, малка снежинке. Виж, в небето как ярко блести Витлеемската звезда. Пожелай си нещо наум и тя ще го сбъдне.
Снежинката затвори очи и си пожела да се върне при Рижо. Вятърът духна в клонака и тя пое по своя път …
Примерен вариант за трансформиращ преразказ от името на снежния човек:
Докато се наслаждавах на хубавия ден, нещо ме докосна по носа. Беше малка спяща снежинка, която се носеше във въздуха. Попитах я дали е добре и не след дълго тя ми отвърна, че всичко е наред. Поинтересува се кой съм аз. Представих се. Споделих й, че съм отскоро на това място. Допълних, че две момчета ме бяха направили от сняг предния ден, бяха ми сложили шапка и шал и един оранжев морков за нос, върху който тя стоеше.
Малката снежинка като че ли не повярва на думите ми и за да се увери, погледна хубаво носа ми. Това явно я впечатли, защото съвсем скоро чух как радостно извика, че й хрумнало да ме кръсти Рижо. Разбира се, поинтересува се дали ми харесва името и след като й благодарих, не се сдържах и признах, че тя е първото същество, с което разговарям изобщо.
Снежинката предположи, че съм много тъжен и самотен. Обеща ми да бъдем приятели, и то завинаги. Крояхме планове как щяхме да си говорим всеки ден, но внезапно се изви вятър и моята нова приятелка полетя нагоре. Опитах се да я задържа, но всичките ми усилия се оказаха напразни. От това много ме заболя. Единственото, което направих, е да я изпратя с поглед.