Веднъж ме попитаха какво е експресивна лексика и ето какво отговорих:
Знаете ли, че думите също обичат да си устройват различни тържества и вечеринки. Те често празнуват и се забавляват в просторните салони на двореца “Лексико”, чиито обаятелни домакини – принцеса Звукознайка и принц Словоредко ги очакват с трепет. И тъй като дворецът се намира в подножието на планина, думите изкачват стотици стъпала, разположени под приказен тунел от приведени брезички. Задъхани от път, те мълчаливо пристъпват към тежката порта на двореца, която всеки път ги приветства със скрибуцащата си усмивка. Портиерите учтиво ги поздравяват и ги насочват към залата на тазвечерното събитие. Умората от лицата им тозчас се изпарява и думите не вървят, а сякаш танцуват в мраморните коридори, нетърпеливи да срещнат галантната принцеса Звукознайка и сладкодумния принц Словоредко.
По традиция в замъка “Лексико” думите научават по един нов танц от хореографията на художественото слово. “Следвайте моите стъпки – обясняваше принц Словоредко, – движенията са като падащо есенно листо. Танцът се нарича Сравнение, защото сравняваме признаци и качества. Главен в него е предлогът като.”
Сред любимите забавления на думите е също и рисуването, но не с четка и боички, а с нюансите на тяхното речниково значение. Тук принц Сладкодумко разгръща богатата лексикална палитра и въвлича своите гости в изразителния свят на емоционалната експресивна лексика.
Но коя все пак е тази експресивна лексика? Според принц Сладкодумко това е всяка дума, която е облякла нова бална рокля и на фона на останалите танцьори изпъква със своя грациозен танц, в чиито движения прозират ясно изразени настроения. Всяка дума е уникална, а всеки танц – неповторим.
И нали Звукознайка е любим събеседник в компанията на придворните дами в двореца “Лексико”, тя доуточнява къде всъщност се крие обаянието на експресивната лексика. Понеже думата е основна езикова единица при общуването и се състои от звукове и определено лексикално значение, тя влиза в състава на изречения, изграждащи текст. Тези думи, които изразяват емоционално отношение към някого (човек, предмет или животно) или дават оценка за качествата му (позитивна или негативна), принадлежат към т.нар. експресивна лексика. Оттук и значението на понятието експресивен – изразителен. Разбира се, експресивните думи не се използват във всички сфери на общуването. Тяхната употреба е зачестена най-вече в разговорната реч, медийните и естетическите текстове за постигане на по-голяма образност и емоционално въздействие върху слушателя или читателя. Останалите думи, които не изразяват отношение или оценка, а само назовават конкретни понятия или явления, се числят към т.нар. неутрална лексика.