Игра за правопис и пунктуация
Въведение в играта на Звукознайка

Формирането на познания за правопис и пунктуация изисква време и много упражнения, но за да не бъде скучно, любимата ни Звукознайка е подготвила нещо много специално – езикова игра. Децата от Детски образователен център “Совичка” винаги с нетърпение очакват Звукознайка, за да поиграят с нея на лексикални детективи, да се пошегуват с граматическите ѝ емотикони или да експериментират с находките на археолозите езиковеди. Днешната изненада е игра за правопис и пунктуация. Разбира се, Звукознайка много държи на естетическия вид и затова всичко е оформила като непринудена разходка в необятното царство на думите. Самата игра се състои от игрално поле с четири различни пейзажа, но и с различни езикови задачи – запознаване със сродните думи, формиране на представа за частите на думите, изграждане на усет за препинателните знаци, усвояване на основните правописни правила. Има една-единствена пионка – тази на умната пчеличка, която събира цветен прашец от частите на думите. С нейна помощ ще събираме необичайния цветен прашец и ще изпълваме със съдържание понятията части на думите и сродни думи.

Двигателна пунктуация

Прекрасен начин за въведение към работата на пунктуацията е съчетаването на слушателските умения с двигателната активност. За целта Звукознайка е подготвила специален текст, който децата слушат. В началото на всяко изречение те поставят ръцете си върху главата под формата на къщичка, означавайки по този начин главната буква, а в края на изречението докосват палец и показалец под формата на колелце, означавайки препинателния знак точка. Важното е децата да разграничават само слухово изреченията, без да виждат текста. След овладяването на един препинателен знак може да се пристъпи към въвеждането на втори. Тук Звукознайка е предвидила малък езиков експеримент – превръщане на определено изречение във възклицателно или въпросително. Творческият подход за изнамиране на означители за новите препинателни знаци ще разбуди допълнително познавателната активност на децата. Ето и самия текст:

Моята пролетна разходка по езиковата екопътека


По всичко личеше, че днешният ден е по-различен. Слънцето приветливо се усмихваше. Птичките радостно чуруликаха. Близкият дъб бавно разлистваше новата си премяна.
Брат ми Йордан предложи да се разходим в планината. Сложихме малко багаж в раниците и потеглихме. До екопътеката минаваше широк път за автомобили. Ние влязохме в гората и продължихме към реката. Минахме през единствения мост и поспряхме да отдъхнем. На поляната имаше зюмбюли и бял люляк. Един щъркел крачеше важно. Нещо се белееше до него. Беше плик за писмо. Явно щъркелът беше пощальон.

Части на думата и сродни думи

Подобно на растенията и на животните и думите си имат свои важни органи. Наричаме ги корен (носи основното значение на думата), представка (буквите преди корена), наставка (буквите след корена) и окончание (променя формата на думата). Тъй като думите в българския език са изключително много и разнообразни, не всяка от тях има всички от изброените части. Някои от думите са като едноклетъчните животни, защото имат само една част (обикновено корен), други са изградени от корен и наставка, трети – от корен и представка, а четвърти – от всички части заедно.

Нека на отделни малки листчета запишем думите ПЪТ, ЛИСТ, ЗЪБ. Предлагаме на децата да ги нарисуват така, както си ги представят. Може да видим рисунки на пътека, магистрала, тясно килимче, листо на растение, страница от книга, животински зъб или зъб на гребен. Изчакваме и последната рисунка, за да пристъпим към кратка дискусия защо илюстрациите изобразяват сходни или различни предмети. Целта ни е да провокираме детското мислене към осмисляне на понятието лексикално значение на думата. Изработваме си терминологична карта за лексикално значение – назоваването на заобикалящите ни предмети и явления с думи. 

След това изписваме нови три думи: ПЪТЕКА, РАЗЛИСТЕН, БЕЗЗЪБ. Сравняваме ги с предходните и търсим общото помежду им.

ПЪТ

        ПЪТЕКА

        ПЪТЕКИ

 ЛИСТ

РАЗЛИСТЕН

   РАЗЛИСТЕНА

         ЗЪБ

          ЗЪБИ

БЕЗЗЪБ

Така в думите ПЪТ и ПЪТЕКА общото е ПЪТ. Различното са допълнителните жълти и зелени букви в по-дългата дума. Обясняваме, че червените букви носят основния смисъл на думите път и пътека. Това е техният корен. Когато чуем път, ние си представяме място, по което се движим, но когато чуем пътека, си представяме малко място за ходене пеша. Не е изключено обаче, когато чуем пътека да си представим тясно и дълго килимче. Жълтите букви допълват съдържанието на думата път. Написани са след корена и затова ще ги наричаме наставка. Остана само зелената буква И, която показва броя на предметите, за които говорим или си мислим. Тази буквичка ще назовем окончание, защото тя ще ни помага да разбираме дали става дума за един предмет, или за повече от един предмет.

Ако погледнем двойката думи лист и разлистен, ще открием букви в синьо. Наричаме ги представка, защото стоят пред корена. 

С помощта на представките и наставките, добавени към един и същи корен, образуваме много нови думи – сродните думи, от които най-кратката се нарича първична. Тя обикновено се състои само от корен или от корен и окончание. Ако към първичната дума добавим представки и/или наставки, образуваме останалите сродни думи, които наричаме производни думи.

Пример:

Първична дума: дърв-о

Корен: дърв 

Производни думи: дърв-ар; дърв-ес-ин-а; дърв-ен; в-дърв-ен; дърв-е-та; дръв-ц-е (Налице е подвижно Ъ в корена на думата.)

Приятни и забавни мигове!