Граматика на взаимоотношенията?! Има ли такова нещо? Вероятно има и със сигурност ще е полезно за всекиго от нас, ако преосмислим какво значи грамотност, защо е важно да бъдем грамотни и как да станем грамотни. Допускам, че в статията ще откриете интересно тълкувание на думичката граматика и производните от нея, подшушнато от остроумието и креативността на детското въображение в отговор на въпроса: Как да повишим социално-емоционалната си култура?
Не е тайна, че често сме изправени пред детските капризи, породени от неумението на подрастващите да изразяват своите емоции, желания или настроения, но също така и от неспособността да култивират егото си. Многобройни и различни са лицата на каприза и своеволието, които всеки път могат да ни изненадат с нещо неочаквано. Осъзнавайки, че най-трудно човек въздига духа и благородството си за сметка на бездейството и нетърпението, реших да въвлека моите ученици в един нестандартен учебен час по граматика. Осигурихме си глина, заострени дървени пръчици, малко празни бели листове хартия и се отправихме на разходка из тесните калдъръмени улички на себепознанието.
За ценителите на методическите разработки споделям, че в този нетрадиционен урок, който се оказа и интердисциплинарен, заложих конкретни образователни цели и задачи и предизвиках познавателната активност на децата (петокласници), докато опознавахме и осмисляхме новото лексикално значение на думите граматика и грамотност. Вдъхновени от принципите на Монтесори за трите етапа в развитието на човешката грамотност и интелигентност, изпълнихме учебното си време с дейности, доказващи, че грамотен е този, който уважава природата, който уважава хората и който умее да чете, пише и смята.
Въведение в темата направих с легендата за мързеливия цар, която разработих специално за случая.
Преди много, много години в царството на Словопознанието се родил принц, който бил толкова мързелив и инатлив, че на всички увещания да чете и пише, той страшно се сърдел. Когато пораснал и се възкачил на престола, напаст от неприятели връхлетяла земите му. Нали не знаел нищо, царят извикал при себе си най-мъдрите мъже, за да измислят как да се справят с надвисналата опасност. Старейшините дълго мъдрували и решили да дадат урок на мързеливия владетел, като вместо съвет те му предоставили загадка. За да разбере как да надвие враговете си, царят се принудил да пребори първо мързела в себе си и да изучи четмото и писмото за кратко време. Едва тогава с остроумие и находчивост той успял да разгроми неприятелите си, като им устроил изненадваща засада.
Съдържанието на текста за облагородяването на царя подхранва детското любопитство, съгласие и несъгласие. Веднъж концентрирани върху темата за трудолюбието и грамотността, децата започват да размишляват върху следните опорни въпроси: Какво значи грамотност? Кой е грамотен? Защо трябва да бъдем грамотни?
Предполагаемите кратки отговори изписваме на дъската, за да се виждат от всички. Търпеливо изчакваме всяко дете да се включи. Любопитно е да се види каква е посоката на техните разсъждения. Някои от учениковите предложения могат да се опират на урочното съдържание по български език за речево общуване и да звучат с конкретиката на: знание, умение и способност. Не е изключено да получим и по-абстрактни отговори като: търпение, умение за общуване и себеизразяване, уважение, разбирателство, култура и опит.
По същия начин процедираме и с другите два въпроса, чиито отговори задължително извеждаме на дъската. Грамотен е този, който може да чете гладко, да пише вярно, да говори ясно, да мисли изследователски, да анализира информация, да запазва самообладание, да прощава, да познава и спазва правилата, да обогатява мирогледа си, който има богата култура, познава историята, разчита знаците на природата, живее в хармония със себе си и с околните. Можем да бъдем грамотни, като четем много, като пишем авторски текстове, като се радваме на чуждото щастие, като страдаме с чуждата болка, като градим силни и трайни приятелства.
Изхождайки от урочната информация, заложена в часовете по литература, за ролята и значението на писаното слово като хранител на човешкия опит и култура, в услуга на нашата идея за осмисляне на лексикалното значение на думата граматика идват знанията от областта на историята за появата на първата писменост и първоначалните опити на хората да пишат. Съвсем логически се появи първата интересна дейност в хода на урока. Учениците трябваше да изпишат кратък текст върху парче глина, като преди това редактират правописните грешки в него. По този начин те осъзнават, че действително е важно човек да бъде грамотен, защото корекциите върху глината изискват време, правят се много трудно, а често биват и непоправими, защото материалът се втвърдява. Нотки на удовлетворение и всеобщо щастие изпълниха пространството при прочита на редактирания текст: Един мъдрец твърди, че книгата е най-големият приятел на човека, който се появява в ранна детска възраст.
Не по-малко въодушевление настъпи и когато дойде ред за втората дейност, а именно създаване на авторски текст в отговор на въпроса: “Защо трябва да бъдем грамотни?”. Третата наша стъпка към преоткриването на лексикалното значение на думата граматика се оказа като че ли най-емоционална. Децата имаха задача да се запознаят с някои от нравоученията, които д-р Петър Берон е включил в своя Буквар с различни поучения и да измислят свое оригинално нравоучение.