Как ли са общували първите хора? Какви думи са си разменяли? За какво са си говорели? Вероятно никой не може с точност да отговори на тези въпроси, но предполагам, че сигурно са споделяли неща, свързани с храната, чувствата, дали им е топло или студено, дали са гладни, дали нещо ги боли и т. н. Няма единна теория за това как точно се е появила речта. Някои смятат, че първите хора имитирали естествените звуци или шумове от природата. Други допускат, че в началото хората предавали своите представи за предметите чрез жестове, а чувствата си – чрез звукове. Трети предполагат, че първите думи са произлезли от команди в резултат на съвместната трудова дейност на хората. Има и такава теория, че езикът се е развил от естествените човешки звуци или крясъци, случайно предизвикани от дразненето на човешките сетива, които впоследствие са се превърнали в постоянни названия на дразнителя (предмета). Ние не знаем как е звучала първоначалната реч, не знаем дали е имало повече от един език, но можем да си представим как е възникнал езикът. А с нарастването на необходимостта у хората да съхранят информацията, се заражда и първата писменост. Бих искала да ви разкажа една легенда за създаването на писмеността.
Съществува сказание за легендарния основател на град Урук цар Енмеркар, който в стремежа си да подчини съседния град, влязъл в противоречие с неговия владетел. В хода на спора двамата си разменяли послания във вид на вълшебни загадки със сложен смисъл, които били разгадавани само с магически действия. Загадките предавал специален пратеник, който ги помнел наизуст. Една от сложните задачи на Енмеркар затруднила пратеника и той не успял да я запомни. Тогава царят взел парче глина, оформил го като плочка и написал върху нея своята загадка. Така се появила писмеността.
Разгледайте илюстрацията и се опитайте да отговорите на въпросите: Какви са причините за появата на писмеността? С каква цел записваме нещо? Каква е ролята на писаното слово за нас, хората? С какво свързвате предметите от снимката? Откривате ли прилики между писмените знаци върху глинената плочка с тези, изписани върху хартия?
В Древна Месопотамия, в района, известен като “Плодородният полумесец” използвали специални малки глинени жетони с формата на сфера, пирамида, цилиндър и др. за означаване на количеството предмети или дарове за владетелите или за боговете. Един жетон се равнявал на една крина жито, десет делви с масло, десет птици и др. Продължително време те били обикновени и се съхранявали в специални съдове, върху които древните поставяли глинена плочка с надпис колко са на брой. Когато обаче търговията се развила – към IV хил. пр. Хр., за улеснение жителите на Древна Месопотамия започнали да правят знаци върху жетоните, за различаване на видовете стока.
глинени жетони
клинопис
Писмеността на шумерите, които живеели в Южна Месопотамия, представлявала поредица от знаци със заострени чертички, които наподобявали триъгълници или клинове. Затова писмеността била наречена клинопис. Древните шумери използвали глина, от която оформяли плочка. Притискали във влажната глинена повърхност заострени тръстикови стъбла (наричан още стило, от латински stilus) и изписвали нужната информация. След това изпичали глинените плочки и така ги съхранявали.
По същото време, средата на IV хил. пр. Хр., в Египет се появили друг вид “свещени знаци” – йероглифите. Писмото на древните египтяни представлявало съчетание на рисунки и знаци, които означавали отделни думи и срички. Йероглифът представлявал схематично или опростено изображение на думата, която обозначавал. Египтяните си служели с над 750 йероглифа и пишели със заострени тръстикови пръчици върху стените на храмове или върху папирус.
египетски йероглиф
Две хилядолетия по-късно финикийците изнамерили буквеното писмо, при което всеки знак съответствал на определен звук. За основа им послужили египетските йероглифи. Финикийците записвали само съгласните звукове с помощта на 22 букви. Финикийската писменост била в основата на създадената по-късно гръцка азбука, а оттам – и на кирилицата.
финикийско писмо
