Граматика и възпитание?! Предлозите в развитието на детските навици и умения… Порядъкът се крие в простите неща. Дори правилното развитие на детето може да се представи с несложната схемичка – движение от зависимост и пасивност към независимост и активност. Новороденото е пасивно и зависимо. Нуждае се на 100% от обгрижване. До третия месец майката е плътно НАД него ден и нощ. Когато детето започне вече да се обръща от гръб по корем, майката е ЗАД или ПРЕД него, подпомагайки го в изграждането на сензорно-двигателния интелект. Пълзи, прохожда – ОТПРЕД или ЗАД детето е…
Но кои предлози представят есенцията в развитието на децата?
Доколко и докога да си служим с предлога С ?
С ръката на детето… Докато градим основните му навици и умения
При развитие на целевите действия с предметите:
- приучаване към целенасочено хващане на играчка;
- приучаване да държи предмети едновременно в двете ръце;
- приучаване да прехвърля предмет от една ръка в друга;
- приучаване да хваща с пръсти;
- приучаване да изважда и да прибира скрити играчки в кутия;
- приучаване да прави “довиждане”, да пляска при похвала “браво”;
- приучаване да държи лъжичка и да придържа чашка при пиене на течности.
С главата на детето… При развитието на нагледно-действеното мислене. И при овладяване на речта:
- стимулиране на специфичните манипулативни действия;
- приучаване да реагира на собственото си име;
- овладяване на нови достъпни действия с предметите;
- стимулиране на гукането на бебчо;
- развитие на подражанието на звуци и срички;
- разбиране названието на играчки и имената на близки хора;
- усвояване на осмислени думи.
СЪС сетивата на детето… Докато го запознаваме със самото него и с околния свят…
При развитието на сетивните усещания и възприятия:
- вслушване в говора на мама, тате и роднини; в звученето на играчки;
- следене с поглед на движещи се ярки играчки;
- вглеждане в лицето на мама, наблюдаване на предмети;
- посягане към играчки;
- различаване интонацията, с която говорим;
- търсене на източника на звука или шума.
Усъвършенстването и затвърдяването на всички навици, знания и умения стават без предлога С, т.е. детето самостоятелно. Тук деликатно се промъква предлогът ДО. Защо е важно да застанем ДО детето си и да наблюдаваме и помагаме само при помощ?!
Децата, повлияни от ежедневната работа на възрастните, имитират действията им. По този начин безболезнено се адаптират към заобикалящия ги свят и към действителността. За възрастните действията имат цел и значение, като крайният резултат е по-важен от процеса, но за детето процесът е по-важен от резултата.
Чрез упражненията от практичния живот детето развива:
- двигателна координация;
- уважение към себе си, към средата и към другите в нея;
- позитивна самооценка;
- чувство за ред;
- навик за съзнателни конструктивни занимания, независимост и концентрация.
Може би важността на предлога ДО произлиза от това, че родителите, бидейки ДО чадата си, запазват едни добронамерени и незаменими взаимоотношения на разбирателство, които в по-кризисни моменти от развитието на подрастващите (пубертет), не биват разрушавани.
Така истинският родител остава винаги БЛИЗО ДО детето си. За да го подкрепя, поощрява и успокоява, следвайки неписаните правила на възпитание.