Чувствителните периоди на детската познавателност

Важните подробности в детското развитие отдаваме на възприятията. Как и по какъв начин детето се сблъсква с новото. Ще въз-приеме или не непознати досега предмети, хора, игри или действия? Как да помогнем като родители? Къде бъркаме? В правилна посока ли се движим?

Може би ключето към многобройните тревожни въпроси се крие в съчетанието чувствителни периоди. На езика на педагогиката това е специалната податливост на подрастващите към една или друга дейност, която д-р Мария Монтесори назова „чувствителен период“ и ако детето не е усвоило определен тип знания и умения през този времеви отрязък, то може да загуби интереса си към усъвършенстването им впоследствие.

Защо родителите трябва да знаят за чувствителните периоди?

Каква е ролята им за активността на детското познание?

Преди всичко, за да предложат адекватни на детето си познавателни дейности, които да бъдат посрещнати с желание и които да пораждат щастие и удовлетвореност от наученото.

Родителите са първите, които приучават рожбите си на нови знания и е логично да са наясно какви точно материали или предмети са необходими за стимулирането, развиването и усъвършенстването на определено умение. Тук още искам да конкретизирам, че дори новороденото има своите познавателни потребности макар и сведени до минимум, но още в кърмаческа възраст се поставят техните основи чрез изграждането на дневен режим. Сън, бодърстване, хранене, което е индиректна подготовка за предстоящата самоорганизация и разпределяне на времето у подрастващите.

За да не се лутат в лабиринти от въпроси като: „Защо моето дете не прави това?“; „Защо детето ми не иска да играе с новите си играчки?“ „Кога ще започне да прави еди-какво си?“… Спомням си веднъж как една майка на 2-годишно момиченце дойде при мен силно притеснена от факта, че дъщеричката й маниакално подреждала играчките на рафта в определена последователност. Обясних й, че децата в тази възраст са в чувствителен период на възприемане на ред. Помолих я да осигури пространство на детето си да упражнява умението и когато го усвои, то самичко ще премине към нова дейност. И в действителност, след известно време с усмивка ми бе съобщено, че малката девойка е на „нова тема“. Прибира играчките и бърза да шие мечовите блузки с голямата игла.

От друга страна, ако чувствителният период все още не е дошъл, ще се наложи родителите да поизчакат с въвеждането на нови уроци, да проявят търпение и разбиране към нуждите на своето чедо. Настояването и налагането обикновено демотивира и приспива интереса и желанието към „новата игра“. Представете си едно 3-годишно дете, чиито родители полагат усилия в приучаване да назовава буквите. „Запълват“ с нещо неузряло познавателните потребности на детето си и го лишават от способността да усъвършенства възприятията на сетивата си.

Кои са чувствителните периоди?

Кога се пробужда детската познавателна активност към дадена дейност?

Период на развитие на речта – от раждането до 6 години: Още от самото раждане детето започва да учи майчиния си език. През втората година натрупва лексикален запас, разбира смисъла на речта, но изпитва затруднения в своя изказ. Между 2,5 – 3-годишна възраст речта постепенно се превръща в средство за комуникация. До 4-та годинка едно дете започва да произвежда отделни звуци в думи и проявява интерес към назоваването на буквите, четенето и писането.

Представа за сетивата – от раждането до 5,5 години: Сензорните възприятия са първите „учители“ на бебето с околния свят. С израстването у детето се развиват петте сетива – обоняние, вкус, усет, зрение и слух. Срещата с обкръжаващата действителност прецизира представата за сетивата. Пикът на този чувствителен период е между 3-та и 4-та годинка, след което сензорния интерес избледнява.

Период на развитие на движенията и действията – между 1 и 4,5 години: Още щом се събуди от сън, бебето се раздвижва. Това е нормалното му състояние. Ограничим ли физическата активност, можем да предизвикаме изоставане в развитието. Благодарение на движенията си, прохождащото бебе изгражда „моторна памет“. Едва между 3-та и 4-та годинка едно дете е в състояние да овладее почти всички видове движения, характерни за възрастния.

Период на възприемане на ред – между 1,5 и 4 години: За едно дете е много важно да усвои поредицата от събития и да намери стабилност в отношенията с другите хора. Това е един вид проява на желанието за сигурност. В този период с лекота децата възприемат поддържане на добър външен вид, прибиране на играчките в определеното за целта място, отговорност към режимните моменти през деня.

Период на интерес към малки предмети – между 2 и 3,5 години: След втората си годинка детето чувства необходимостта от интензивно развитие на фините двигателни умения на пръстите. По този начин то също учи нееднородността на света и подготвя мозъка за операциите анализ и синтез.

Период на социална адаптация – от 2 до 6 години: На тази възраст намалява зависимостта на детето от възрастния. Започва да се интересува от съвместната игра с друго дете, от нормите на поведение, от взаимоотношенията с връстници и възрастни. Развитието на маниерите и всекидневната реч поражда познавателен опит и отпосле – познавателна култура, които са онзи безмълвен критерий, с който малката група от деца приема или не приема своя нов участник.

Разбира се, обособяването във времеви интервали на посочените чувствителни периоди е общо. Допустими са отклонения, зависещи от индивидуалността на детето, както и от личните му характеристики.