Скъпи приятели на Детски център “Совичка”, специално за Вас сътворихме коледен благослов, оформен като коледна елха, украсена с пъстри благопожелания, поднесени от душа и сърце. Ала преди това искаме да Ви запознаем накратко с историята на зимните празници: Всеки от сезоните е очарователен посвоему, един обаче е особено пленяващ. И това е зимата. Може да е студено и мрачно, може денят да е къс и нощта – мразовита, ала през зимата има най-много празници. Самата зима сякаш е празник, а смехът е слънцето, което огрява лицата ни. Защо ли?
По различен начин хората са си представяли зимата и поразному са я изобразявали. В далечни времена, когато човекът изцяло е зависел от природните стихии и от природната цикличност, когато основният му поминък е бил свързан със земята и домашните животни, за него кръговратът на сезоните и влиянието на природните сили е било огромно. Времето е протичало в кръг и пролетта, лятото, есента и зимата станали основните ориентири за време, защото от тях единствено е зависело дали реколтата през годината ще е обилна, или идвал незапомнен глад.
Понеже традиционният човек е възприемал природните сили като божества, той се опитвал всячески да им повлияе и да ги умилостиви. Особено важно е било това при смяната на сезоните, когато злите сили се появявали и нанасяли неизброими вреди. Ето защо хората са си изработили магически средства – обреди (ритуали), с чиято помощ се противопоставяли на силите на злото и са приканвали на помощ силите на доброто. Така се появили специални дни в годината, наречени празници.
Празникът е особено време. В него не се работи, това е празен ден, когато човекът се откъсва от ежедневните си занимания по изкарване на насъщния хляб, за да изчисти съзнанието си от делничните грижи и да погледне към големите въпроси на световния порядък. По време на празника човекът се е възприемал като част от цялостното мироздание, припомнял си е неговите закони, почитал ги е и се е вписвал в тях.
Хората осъзнали, че животът на Земята силно зависи от светлината на Слънцето. Те забелязали, че пътят на слънцето по небето, продължителността на дневната светлина и местоположението на изгрева и залеза се изместват циклично всяка година, че обикновено през зимата денят намалявал, а нощта се увеличава, че има един ден в годината, който освен че е мрачен, е най-къс. Това е денят на зимното слънцестоене. Постепенно около този ден започнали да се организират различни тържества и празненства в чест на Слънцето, представяно често като седнал на трона си крал, който управлявал децата си – планетите, кръжащи около него. Постепенно зимното слънцестоене се превърнало в най-големият зимен празник, празнуван по всички точки на света. Светлината и топлината на Слънцето гостували във всяко семейство и изпълвали всеки дом с празничност и благополучие.
С навлизането на християнския мироглед обаче празникът на раждащото се Ново Слънце бил заменен с раждането на Новия Бог. Така постепенно в пазничния календар се появил денят на Рождество Христово. Ако попитаме децата какъв е този ден, те единодушно биха ни отвърнали, че това е Коледа – най-очакваният ден в годината, когато любовта и топлината прекрачват прага на всеки дом, а във въздуха се носи аромат на елхови клонки и джинджифилови курабийки.
В България коледните празници започват на 20 декември – Игнажден, тъй като денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Първият човек, който прекрачи прага на дома ни, е много важен, защото по неговата сила и способности се предсказва каква ще бъде новата година.
Вдъхновени от красотата на Рождественските празници, възпитаниците на Детски център “Совичка” сътвориха специален коледен благослов за всички наши приятели от близо и далеч.
