Първоапостолите

Ангел Каралийчев

По ония времена, когато Методий и Кирил се родиха и растяха в Солун, цялата Вардарска долина и Тракия вече бяха населени с русоглави, славянски племена, наречени друговити, сагудати, ръхини, струмци.

Бащата на братята Лъв беше друнгарий – помощник на военноначалника – офицер на византийска служба. По-малкият син на Лъв беше кръстен Константин (своето духовно име Кирил той прие 50 дни преди смъртта си.) От ранни години Константин проявяваше забележителни способности, затова неговият баща го изпрати да завърши Магнаурската висша школа в Цариград, където младият човек изучи геометрията, философията, риториката, астрономията, музиката и се задълбочи в Омировите поеми.

Славянският учен Константин беше скромен и тих човек. Наведен над своите ръкописи и пергаменти, стиснал пачето перо в трепетната си десница, години наред той остана библиотекар на Цариградската патриаршия. Блясъкът и почестите на светския живот не блазнеха тоя просветител и аскет. Методий, след като управлява няколко години една област в Македония, бързо се насити на военната власт, оттегли се в един манастир на Олимп и започна да се подготвя за своята историческа мисия.

През деветия век от нашата ера немците вече бяха изкарали ножа от ножницата и нахлуха в славянските зеви на средния Дунав. Папите им станаха съдружници и вдъхновители. “На този свят има само един политически господар – германския император, и само един църковен началник – папата” – тия думи бяха записани върху насилническото знаме на немските завоеватели и римските папищаши, политическите и духовни асимилатори.

През 862 година в Цариград пристигнаха пратеници на великоморавски княз Ростислав да искат от Византия духовници, които да заменят в църквите на Моравия латинския език със славянски. Римската църква – закостеняла и изостанала – упорито налагаше мъртвия латински език на моравците. Византийските главатари излязоха по-умни и по-гъвкави. Ръководени от своите политически съображения и от убеждението, че разбирателството със славяните те могат да имат само когато ги оставят свободно да изграждат своя бит и култура, те посрещнаха благосклонно моравските пратеници и решиха да изпроводят при Ростислава двамата солунци. Когато Константин стегна връзките на своите сандали за път, той беше вече изнамерил глаголската азбука. Не е установено кога точно се появява на бял свят славянската азбука. За вероятна се приема 855 г. Преди Кирил и Методий българите нямаха свои писмени знаци. Черноризец Храбър пише: “И тъй по-рано славяните нямаха книга, а с черти и резки четяха и пресмятаха като същински езичници… Константин Философ сътвори 38 букви, едни според образец на гръцките букви, други според славянската реч.”

В Моравия Кирил и Методий дадоха първото сражение на немските духовни завоеватели. Тогава те бяха само двамина с малобройна дружина от ученици, но правдата стоеше на тяхна страна, светилникът на славянската писменост мамеше душите на всички западни славяни, закопнели за свое четмо и писмо. 40 месеца солунци работиха сред великоморавските славяни и когато, наклеветени от немските духовници, се явиха пред римския папа на съд, те защитиха достойно своето справедливо и велико дело и спечелиха първата победа при сблъскването между славяни и немци на духовното бойно поле. Папа Адриан II, след като получи от ръцете на Константин мощите на загиналия през II век в Херсон папа Климент I, положи старание да спечели на своя страна пламенните апостоли и посвети Константин в монашески сан. Тогава великият моравски първоучител получи името Кирил, с което е познат на целия славянски свят.

На 14 февруари 869 г. изнамервачът на глаголицата, бледоликият библиотекар и високопросветен мъж, който чрез своето революционно откритие свърза името си с един преломен момент в историята на славянството, склопи очи в Рим. На своя брат Методий той остави завет – да продължи великото дело. “Брате мой, ние с тебе сме като два вола, които работят в една бразда. Ето аз падам, но ти не трябва да оставяш своето учение.”

Приемникът на Ростислав – Светополк, посрещна враждебно Методия и неговите ученици, когато се появиха повторно по градските площади на Моравия. Немските феодали и папските кардинали бяха успели да влязат под кожата му. Тоя привърженик на германската култура ненавиждаше своя роден език, защото го смяташе за плебейски. Светополк подаде ръка на папските духовници, защото беше заслепен от външния блясък и суетата на католическия култ. Тоя княз, станал съюзник на немските насилници, започна  своята противославянска дейност, като нападна чича си, върза му ръцете и го изпрати на германския крал Людовик Немски.

Изправен пред съда, Ростислав беше осъден на смърт, но Людовик, за да покаже колко е великодушен, замени смъртната му присъда с избождане на очите и го блъсна в подземията на един манастир. Тогава римският папа протегна хищна ръка към Великоморавия. Архиепископите на Салцбург и Пасау наклеветиха Методия, че си е позволил да говори пред населението в техните епархии на славянски език. Жандармите на Светополк хванаха проповедника, откараха го в Пасау, подложиха го на люти мъчения и през най-мразовитите зимни дни го върнаха в Швабия, където го хвърлиха в тъмницата. След тридесет месеца побелелият народен учител беше освободен, но папа Йоан VIII не му позволи да продължи своите проповеди сред славяните.

Методий беше човек с желязна воля. Той обикна дълбоко славянските народи и остана при тях до края на живота си. Вдъхна пламък в душите на преданите си ученици – 200 на брой – и още единадесет години десницата му не изтърва светилника на славянската просвета. Към края на живота си старецът изпита големи горчивини от понемчения Светополк и духовните князе, за да го отклонят от народната му служба, си послужиха с внушението на камшика и тоягата, но не можаха да разклатят и сломят силния му дух. Методий почина на 6 април 885 г. във Велеград.