Силата на малките жестове

Може би да звучи странно, но днес един неочакван жест изпълни душевната ми палитра с пъстрите багри на радостните емоции, с преливащите светлосенки на човешките воли и неволи, със сияйните краски на благодарствието. Трудно ми е да изразя тази бърканица от чувства и мисли, породени от силата на добродеянието, което „умее“ да скъсява и най-дългите разстояния, да осветява най-мрачните места, да дарува живителна топлина.

Каква сила е скътана в този малък жест?! Каква благодат осея въздуха! Ръката, чиито щрихи раздвижваха морските вълни, деликатно напомнящи на гальовния пясък да бъде мил с младата двойка на плажа, като да оставя частица от творческото си пътешествие, като да свързва създателя със създаденото и получателя. Някак асоциативно въображението ми чертае триъгълника на жеста, в чиито тайни „ъгли“ скромно надникват любовта, свенливостта, но и желанието за разбиране и приятелство.

Не е ли този илюзорен триъгълник самото дете, понечило да разтвори тежките врати на големия свят, запазвайки чистотата и истинската си същност?!?