STREAM урок за 7. клас

STREAM урок на тема: Литературните мостове на река Дунав

Автор: Магдалена Трифонова 

Всеки STREАM урок е всеобхватен като възможни педагогически решения и обединява: Science – природни науки, Technology – технологии, Reading – четене, Engineering – инженерство, Arts – изкуства, и Mathematics – математика.

Резюме:

В статията ще откриете методическата рамка на STREAM урок за възприемане и анализиране на откъси от художествени произведения, изучавани в 7. клас, през различни гледни точки, обединени около интегралната тема за река Дунав, която не разделя, а свързва хората. Идеята за Дунав като свидетел на динамиката на културните ценности от възрожденската и следосвобожденската действителност е имплицирана в няколко различни по жанр и сюжет творби и е формулирана чрез ключовите думи река, бряг, мост. Тези лексеми изграждат автономни семантични полета, чиито пресечни линии щрихират метаконтекста на родното и чуждото, традиционното и нетрадиционното, висшето и нисшето.

Тема (Не)построените литературни мостове над река Дунав
Възраст на учениците 7. клас, 13 – 14 години
Време за подготовка 2 седмици
Време за обучение 2 учебни часа
Използвани ресурси Авторски разработки (презентация, работни листове, мисловни и терминологични карти, задачи за движение), релефна карта на Европа, снимки и илюстрации на дунавски градове, диаграми, схеми, видео ресурси

STEМ рамка

Наука

Кои науки са включени? Кои понятия ще бъдат разгледани?

Литература – 1. повестта „Немили-недраги“; 2. поемата “На прощаване в 1868 г.”; 3. очерка “Бай Ганьо пътува”; 4. баладата “Неразделни”; 5. стихотворението “Художник” – сюжет, композиция, изразни средства

Физика – сила на триене при покой, сила на триене при движение; замръзване на водата; плътност 

История – Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912 г.); реконструиране на съдържанието на писмото, което Македонски занася на Васил Левски през мразовитата нощ на 20 февруари

География и икономика – континентът Европа – климат, политическа карта; река Дунав – горно, средно и долно течение, речен отток, речен режим, водомерна станция; първото плаване на търговски кораб по маршрута Виена – Будапеща през 1830 г. 

Биология – флора и фауна по дунавското крайбрежие 

Математика Задачи за движение: За колко време Македонски изминава разстоянието от Браила през замръзналата река, за да се придвижи до къщата на баба Тонка, където го очаква Васил Левски?
Технологии

Компютърно моделиране и информационни технологии

– Изработване на видео презентация с вградени файлови формати за видео и аудио, съответстващи на креативния прочит на повестта “Немили -недраги” и поемата “На прощаване през 1868 г.”.

– Изработване на Информационен бюлетин за река Дунав със сведения за етимологията на името ù, любопитни факти, хидрометеорологични данни, международния маршрут на речния път и значение.

Инженерство

Какъв продукт се произвежда? Какви инженерни умения се развиват или изграждат?

Изработване на макет на понтонен мост.

– Изработване на план за конструиране.

– Съобразяване с особеностите и спецификите за експлоатация на изработвания продукт при избора на материали.

– Изчисляване на количеството материали и разходите за закупуването им.

– Конструиране.

Изкуство

Кои умения от тях се очаква да бъдат придобити или приложени?

Развиване на творческите и социално-личностните умения.

– Изработване на рисунка, илюстрираща някоя от човешките ценности (пътят към свободата, истинската любов, досега с културното наследство на други народи); Македонски, който преминава замръзналия Дунав през зимната нощ.

Цел на урока:

Учениците да преоткрият и осмислят свободата (на личността, на личния избор, на обичта, на съзиданието, на творчеството) като най-висше благо, което дава възможността на човека да се чувства личност.

Описание на методическата рамка

„(Не)построените литературни мостове над река Дунав“ е STREAM урок за минимум 2 учебни часа и е свързан с креативен прочит на 5 различни художествени произведения, обединени от интегралната тема за река Дунав като свидетел на промените в културните ценности на възрожденеца и следосвобожденския българин. Любопитното е, че минавайки през 10 държави, река Дунав е уникален природен ресурс, заобиколен от неповторимо културно наследство. Това донякъде обяснява избора за урок пътешествие по маршрута Браила – Русчук – Свищов – Козлодуй – Будапеща – Виена – Улм, Германия (родният град на Алберт Айнщайн). От всяко пристанище на борда на литературния кораб се качва или слиза герой от творба или автор на художествено произведение и заедно изграждат от словото (не)построените културни мостове над река Дунав.

Въведение в темата направихме с помощтта на картините, които Веселин-Ханчевия “Художник” закачва върху празните стени. (Децата предварително ги бяха изработили по зададени параметри – да отразят красотата на дунавския релеф при горното, средното и долното течение на реката.) Оживихме неговия бряг с едно сполучливо сравнение за река Дунав от романа “Ветровете ни мраморни” на Николай Табаков: Нашите люде никога не говорят за реката в мъжки род. За тях тя е майка, жена, понякога вечната сянка – смъртта. Експресивният език с лекота разтвори дверите на художествения свят, където очакването да се случи нещо или да срещнем някого ни изправи пред силуета на самотния пътник през мразовитата февруарска нощ. Сполучлива аудио-визуална опора на зимна виелица през нощта допълнително засили очакванията на децата, които трябваше да разпознаят мястото, времето и героя. Така естествено и непринудено ние се отправихме на литературно пътешествие с начална точка Браила, откъдето Македонски потегля с мисия към Русчук.

Припомнихме си 10. глава от повестта “Немили-недраги” и се спряхме върху описанието на Дунав. За по-голяма достоверност ни се притече физиката с един малък експеримент, илюстриращ ситуацията с незамръзналия участък, за силата на триене при покой и силата на триене при движение. Знанията за замръзването на водата пък ни помогнаха да преценим приблизителната температура в зимната февруарска нощ. (Ако за 10 дни нощните температури се задържат около -10 градуса, а дневните не превишават нулата, реката ще се скове в лед.) След реконструкцията на метеорологичното време пристъпихме към решаване на казус с историко-философско звучене. По време на дискусията се постарахме да не се отклоняваме от първоначалната ни цел и затова се доверихме на опорните въпроси:

  • Какви асоциации правите, когато чуете думата “свобода”?
  • Каква е връзката между свободата, избора и отговорността?
  • Как разбирате твърдението на Жан-Пол Сартър: “Човек е осъден да бъде свободен.”?

За живеещите в робство вероятно свободата е най-висшето благо. Ето защо всяко аргументирано твърдене е приемливо. Стана ясно, че свободата е всъщност неограниченост на волята, мислите, духа, чувствата и действията. Припокрива се с правото на личността да живее свободно, да обича, да създава красота, да обгрижва духовните си потребности.

Разсъжденията върху казуса ни представиха гледни точки за понятието свобода, които локализирахме в предиосвобожденския период по протежението на река Дунав при Русчук, Свищов (В ранните часове на 27 юни 1877 г. руските войски изграждат понтонен мост, по който преминават река Дунав в района Зимнич – Свищов.) и Козлодуй (преминаването на Ботевата чета, коментар върху стиха “тиха бяла Дунава” от повестта “На прощаване в 1868 г.” – реката е символична граница между свободата и робството). Набелязахме като допълнителна дейност една изследователска задача – да изработим реплика на писмото, което Македонски доставя на Васил Левски в бабината Тонкина къща.

Озовали се на пристанището в Русчук, ние научаваме нещо много любопитно – Русе е един от първите български градове, в които се появяват кънките, тъй като замръзването на река Дунав е привличало много чужденци, чиито вещи – кънки, ски, кинематограф и др. – впечатлявали силно нашенци. На пристанището в Свищов посрещаме Бай Ганьо, неговия автор – Алеко Константинов и добрия му познайник – Пенчо Славейков. Изключително интересни хора, особено г-н Ганьо, който се занимава с търговия на розово масло, обича да пътува и е компетентен по всякакви въпроси. Сподели ни, че преди време е бил на “Пещенската гара”, но сега пътува до Виена, където го очакват новите му клиенти. И при все че градът е разположен в подножието на Алпите, на брега на река Дунав, и представлява истинско архитектурно бижу, Бай Ганьо някак натъртено завърши, че нямал никакво намерение да си губи времето в разходки из Виена. Добре че Алеко знае как да излиза от неловките ситуации на своя събеседник, и насочи темата към първото плаване на търговски кораб по Дунав през 1830 г. по маршрута Виена – Будапеща. След това ни описа каменния мост на император Траян при днешна Сърбия и Румъния, построен от 103 г. до 105 г. от дърво върху каменни стълбове като военно съоръжение, заради втория поход на императора срещу даките.

Разговорът в литературния кораб доста се оживи. Всеки от пътуващите се опитваше да сподели схващането си за свободата като най-висше благо. И нали Славейков беше по-докачлив, започна да драска нещо, което се оказа скица на настоящото литературно пътешествие. Немският възпитаник сякаш оставаше неразбран в обкръжението, в което се намираше сега. Интерпретацията му за свободата чрез избора на Иво и Калина – герои от баладата “Неразделни”, написана в Лайпциг, се оказа особено дръзка за разбиранията на повечето от слушателите в литературния кораб. По изражението му догатнахме, че болките в крака му явно го мъчеха, тъй като бе споделил преди това, че като юноша е прекалил с пързалянето на кънки върху заледената река Марица. На Алеко К. му хрумна да направи нещо като информационен бюлетин за река Дунав, набелязвайки любопитни факти и интересни места за бъдещите си туристически приключения – нали бе турист по душа. Може да се вдъхновите от кратките му указания за работа по бюлетина. Най-тъжен като да бе Македонски, а най-самотен – Ботевият бунтовник, присъединил се незнайно кога от Козлодуй. Тяхното едва доловимо страдание не трогваше безскрупулното сърце на Бай Ганьо, който продължаваше да упорства: “Какво ще ù гледам на Виената, град като град.” 

Резултати

Емоционалната атмосфера и практическата ориентация на този STREAM урок разкриват пред учениците една нова визия на ученето като процес. Ученето е дейност, която развива техните знания, умения и способности за реалния живот. Ученето е мост между миналия опит на хората и бъдещите постижения на подрастващите и това красноречиво е илюстрирано в художествената литература, тъй като изучаваните художествени текстове по програма са „огледало“ на различните модели на поведение, а самите теми са неизчерпаем източник на информация за културно-историческото ни наследство, за природните феномени и физическите закони на Земята.

Обратна връзка от учениците за проведения STREAM урок

В края на втория час учениците отговарят на кратък въпросник:

  1. Какво им е харесало по време на проведените часове?
  2. Какво не им е харесало по време на двата часа?
  3. Какво ги е впечатлило най-много?
  4. С какво биха поспорили?
  5. Пред какво са се затруднили?
  6. Как тази практика се отразява върху личното им самопознание?
  7. Какви нови умения придобиха?
  8. Кой е най-ценният урок за тях?

Вариант на друг мой STREAM урок може да откриете в електронното издание на Тракийския университет “Сборник с добри STEAM практики”, 2023 г.