“Немили-недраги” – креативен прочит на I част

“Немили-недраги” е историческа повест, която представя живота на българските хъшове в годините преди Освобождението. Публикувана е за първи път през 1883 г. в списание “Наука”, а през 1891 г. е включена в „Повести и разкази“. В хронологичен порядък това е третата белетристична творба на Иван Вазов, написана след мемоарите “Неотдавна” и повестта “Митрофан”, преименувана по-късно в “Митрофан и Дормидолски”. 

Повод за написването на “Немили-недраги” е разочарованието на писателя от следосвобожденското време, в което ценностите на Възраждането грубо са подменени с материални стремежи. Темата на творбата е мъченическото и героичното в живота на българските хъшове в Браила. Заглавието е заимствано от Ботевото стихотворение “На прощаване в 1868 г.”. В композиционно отношение повестта обхваща 17 глави, като всяка от тях има своя тема. Специфично за произведението е, че липсва сюжетна кулминация, а развитието на действието е импулсирано от идейно-емоционалния център в творбата (Трета глава – речта на Странджата).

Първа глава на повестта играе роля на експозиция. Авторът ни  въвежда в обстановката и ни запознава с героите чрез уместно подбрани художествени похвати. Контрастният мрачен пейзаж на студената декемврийска нощ в Браила и единственото светещо прозорче в будната кръчма на Странджата е метафоричен израз на два различни свята – мястото на бездушието и мястото на будните духом. Обкръжението на кръчмицата – кафенета, магазинчета и тютюнджийски лавки, е малък български свят сред чуждото. „Балканските орли са затворени в клетка” – Странджата, Македонски, Попчето, Хаджията, Бръчков – хора, различни по характер и съдба, но обединени от саможертвената любов към родината. Всеки един от тези герои е събирателен образ на реални хора, живели в онази епоха и послужили за прототип на автора. Ето защо реших да ви срещна днес с прототипите на героите от повестта “Немили-недраги”, за да вникнем в идейните послания на творбата.

Никола Тодоров

На снимката вляво е Никола Тодоров – прототип на Странджата. Проучете биографията му – кога и къде е роден? Сравнете портретното описание, което Вазов прави на Странджата в повестта “Немили-недраги” с това на Никола Тодоров. Припокриват ли се? Разгледайте внимателно портрета на Н. Тодоров. На каква възраст е според вас? Предположете за какво си мисли? Какво вижда зоркият му поглед? Можете ли да определите какъв характер има той според чертите на лицето му? Защо този човек ни пленява още щом го зърнем? Обосновете “несъответствието” на физическата му немощ и изключителната сила, с която се прославя като знаменосец в четата на Филип Тотю.

За изграждането на образа на Спиро Македонски Вазов силно се повлиява от познанството си със Стефан Стамболов, с когото живее в една квартира през зимата на 1876 г. Поетът се впечатлява от силния характер на Стамболов. Името Македонски е избрано произволно, но то напомня за друга действителна личност – Христо Македонски, участник в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, доживял Освобождението. Не е тайна, че Стамболов е също поет по душа. Неговият химн се пее от борците за свобода. Опитайте се да откроите кои черти от характера на Стамболов Вазов приписва на своя герой.

Пред проф. Иван Шишманов Вазов споделя, че повестта “Немили-недраги” е “едно точно описание на живота на хъшовете в Румъния, между които попаднах и аз. Младият поет Бръчков съм аз. Всички други са също живи лица под измислени имена.“ Едва ли ще сгрешим, ако определим повестта като автобиографична, още повече, че е свързана с два момента от пребиваването на поета в Румъния: през 1870 г. и 1876-1877 г. Опитайте се да откриете приликите между портретите на Вазов и Бръчков. Кое от описанието на Бръчков припокрива биографията на Вазов? Кои изрази разкриват романтичната душевност на Бръчков? Случайно ли е, че той е най-младият сред хъшовете? 

Направете карта на мястото на действието. “Разходете се” по улиците на Вазова Браила и локализирайте малкия български свят. Разположете магазинчетата, кафенетата, лафките за тютюн, кръчмата на Странджата. Не пропускайте да изпишете имената на заведенията. Пресъздайте със средствата на изобразителното изкуство екстериора и интериора на кръчмата на Странджата. Населете я с нейните обитатели, които Вазов описва в първата глава на повестта.