Братчетата на Гаврош” е сред най-хубавите стихотворeния на Христо Смирненски. Написано е през 1922 г. и е част от поетичния цикъл “Децата на града”. Творбата, чиято основна тема е свързана с града и социалната несправедливост, интерпретира по неповторим начин страданието на бедните деца, “пленници на вечна орис, зла”.
Предлагам ви да направим креативен прочит на текста на стихотворението от първо лице, от името на малките гаврошовци, като си поставим за цел да отговорим на въпросите: Кои са братчетата на Гаврош? Как Смир-ненски разкрива злата орис на бедните деца? От какво е предизвикана мъката на децата? Защо съдбата към едни е щедра, а към други – жестока? Как градът предполага безизходната участ на децата? Има ли гаврошовци днес?
Отговаряйки на последния въпрос, насочваме вниманието към днешните гаврошовци, като за опора ползваме автентичния текст на Смирненски. За целта разделяме класа на четири екипа: репортери – излъчват радиорепортаж, журналисти – пишат новина във вестник, художници – рисуват илюстрация с цветовете на тъгата и изследователи – изработват постер със снимки и документи.
репортери
Напишете кратък репортаж по снимката вляво. Съобщете новинарската информация с подходящо заглавие. Разгледайте внимателно фотоса и опишете (коментирайте) ситуацията в сюжет, като отговаряте последователно с едно-две изречения на следните въпроси: Кой върши действието? Какво прави (е направил)? Къде? Кога? Защо се стига до тази ситуация? Дайте имена на вашите герои. Не забравяйте детайлите – те са много важни. Често в тях се крие нещо значимо. Завършете репортажа си с обобщаващ логически завършек.
Прочетете стихотворението “Братчетата на Гаврош” и интерпретирайте съдържанието му, като напишете кратка статия във вестник със заглавие “Гаврошовци по съдба”. Обърнете внимание на художественото послание на стихотворението. Определете основната тема. Опишете визията и емоционалното състояние на героите. Уточнете, че времето в творбата не е фиксирано, тъй като темата за социалното неравенство е вечна. Обяснете защо градът е представен като чудовище. Посочете с примери как поетът внушава своите идейни послания.
журналисти
художници
Екипът на художниците има задача да нарисува тъгата и болката на братчетата на Гаврош, като се опира на информацията от лирическото произве-дение. Фокус на арт интерпретацията са малките гаврошовци, които от раждането си са обречени на страдание и нищета. Подобно на всички деца и те жадуват обич, но получават само безразличие. “Поглъщат“ с очи отрупаните витрини на магазините, но често си тръгват с празни ръце. Това са децата на града, които отрано опознават мизерията и се сблъскват с жестокостта на живота.
Изследователите имат задача да намерят фотодокументални доказателства от различни източници (интернет, книги, стари вестници), които да съответстват съдържателно на стих. “Братчетата на Гаврош”. Като използвате ключови думи от художествения текст, открийте техния аналог под формата на снимки или житейски факти (новина от вестник, цитат от книга и др.). Композирайте подбраните текстове и изображения така, че да отговарят на последователността в стихотворението.
изследователи
Към творческата палитра може да добавим и други задачи – да напишем интервю с автора на произведението (Защо и с каква цел написва “Братчетата на Гаврош”? Кой е действителният прототип на малките гаврошовци? Къде написва стихотворението? Кога?). Може да направим портретна характеристика на малките гаврошовци според съдържанието на творбата или да репродуцираме диалог (театрална сценка) между “децата и града”…
Ето и самото стихотворение на Христо Смирненски.
БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти — толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща…
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!