Романът “Под игото” е написан в Одеса в периода 1887 – 1888 г. Пренесен е в България от руската дипломатическа поща през пролетта на 1889 г. и е публикуван малко по-късно – през есента, в списание “Сборник народни умотворения, наука и книжнина” последователно в книжки I, II и III. Едва през 1894 г. излиза като самостоятелно издание с илюстрации на художниците Йозеф Обербауер, Антон Митов и Иван Мърквичка и с портрет на писателя. “Под игото” е първият роман на Иван Вазов, последван от “Нова земя” (1896), “Казаларската царица” (1903) и “Светослав Тертер” (1907).
Творбата сюжетно е изградена около съдбата на Бойчо Огнянов, но всъщност проследява израстването на обикновения българин, подготвен от “рояк” апостоли, да приеме мисълта за свободата. Бунтовното израстване е разгърнато в обичайния делник на поробения човек през обстоятелствата на неговия труден живот “под игото”. Убедително авторът успява да преплете вътрешните колебания и съмнения със смелата решителност в проявленията на българина в дните на подготовката на Априлското въстание, неговото избухване и погром, поставяйки действието във времевата рамка от май 1875 до май 1876 г.
Главата “Радини вълнения”, която е във фокуса на настоящата статия, разказва за много важно събитие в живота на възрожденския българин – годишния изпит в края на учебната година. Целият град е развълнуван и съпричастен към всяка сполука или несполука на малките ученици. Изпитът се превръща в своеобразен празник за жителите на Бяла черква, но и в тържество на добротата, справедливостта и човечността, на свободолюбивия български дух. Може би най-точното определение на отношението на възрожденския българин към просвещението Вазов прави в главата “Гост”, представяйки ни чорбаджи Марко: “Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените… Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувстваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждения.”
Днес бих искала да насоча вниманието ви към по-различна по вид дейност за интерпретация на художествен текст. Предлагам ви да надникнем в душевния свят на Рада Госпожина, като направим сценарий за образователен филм на възрожденския човек и учител, изхождайки от описанията, поднесени в главата “Радини вълнения” от романа на Иван Вазов. За целта ще се превъплътим в сценаристи, оператори, режисьори, монтажисти, художници на декори и художници на костюми, за да подготвим снимачната площадка, репликите и облеклото на нашите киноактьори. Но преди това съм ви подготвила една любопитна Дидактическа задача.
Сценаристи
Тъй като сценаристът разпределя ролите и посочва физическите характеристики на героите, ще напишем ремарките към всички действащи лица в гл. “Радини вълнения”, като поиграем на играта Кой герой съм аз? Подгответе портретна характеристика на всеки от героите, но без да посочвате името му. Целта е да подберете максимум информация и да опишете външния вид на своя герой, а слушателите да отгатнат кой е той. Например: Рада Госпожина – млада жена на около 20 – 22 години, с черни одежди, с бяла риза.
Режисьори
Режисьорът разпределя ролите между актьорите и ръководи репетициите, но в нашия случай тази “длъжност” ще бъде дясната ръка на сценариста и ще записва репликите на всеки герой. Прочетете текста на “Радини вълнения” и го трансформирайте така, че да няма непряка реч. Преценете колко и какви реплики да добавите, за да се получи диалог, който да движи действието напред.
Оператори
Като човек, отговорен за техническите и художествените решения във филма, нашият оператор ще направи опит за интепретация на Френсис-Бейкъновото твърдение, че историята прави хората мъдри, поезията–остроумни, математика-та–проницателни, философията–дълбоки, етиката–сериозни, а логиката и риторика-та–способни да спорят, през душевните вълнения на възрожденския учител, като изработи линия на емоциите на Рада.
Художници на декорите
Действието се развива в училището на Бяла черква, но това малко пространство се превръща в символ на цяла България, която се пробужда от робския си сън. Нашите художници ще трябва да проучат историческото време, за да предложат правдиво интериорно решение при оформянето на снимачната площадка. Помогнете си и с текста на “Радини вълнения” при откриването на “говорещите предмети” в училищната украса по време на годишния изпит.
Художници на костюмите
Задачата на проектантите за костюми е всъщност чрез паралелите и контрастите в историческото време да илюстрират делника и празника на българина, неговия душевен мироглед, пробуждането му от робски сън, но и студенината в онази част от българското общество, чийто представител е Кириак Стефчов. Дрехите издават социалния статус на човека, но и неговото отношение към традициите, празничния календар и просвещението. Опитайте се да визуализирате словесните описания на облеклото на героите от романа с подходящ дизайн и багри.
Монтажисти
Най-трудна е може би задачата на монтажистите, тъй като те ще сглобят до готовност всичко по образователния филм и ще изчистят детайлите до съвършенство. Тяхната роля е да нанесат корекции по отношение на историческата правдивост, автентичността, хронологич-ната последователност, интериорното решение, текстилната декорация и психологията на диалога при монти-рането на кадрите във филмовата лента.
Пожелавам успех в творческата работа на целия снимачен екип!
Ето и отговорите на работните карти “Кой съм аз?”: 1. Рада Госпожина; 2. учителят Климент; 3. Кириак Стефчов; 4. Бойчо Огнянов; 5. Събка; 6. Нечо Пиронков; 7. Хаджи Ровоама; 8. чорбаджи Мичо.