Защо за днешните деца е важно да развият умения за решаване на проблеми и критическо мислене? Какво ще ги накара да преосмислят това, което те смятат, че са знаели въз основа на погрешна или съмнителна информация? Как да определим критичното мислене – като вид интелектуална дейност с високо ниво на възприемане, разбиране и обективно мислене, или като вълнуваща игра на предизвикателства? Нека видим концепцията на Дейвид Клустер за критичното мислене:
- Индивидуално мислене – всеки формулира своя идея и преценка.
- Информацията е отправна точка, а знанието – мотивация за избор.
- Започваме с “атака” от въпроси за разбиране на проблема за решение.
- Мисълта е подплътена с разумна и убедителна аргументация.
- Индиректна подготовка за развитие на аналитичното мислене.
предизвикателство, размисъл, дискусия
Списъкът на основните умения за критично мислене включва способност за наблюдение, интерпретация, анализ, заключение, оценка, обяснение и метапознание. Критичното мислене използва не само логически, но и широки интелектуални критерии като яснота, достоверност, точност, прецизност, уместност, коректност и справедливост.
наблюдение
яснота, прецизност
- Разпознаваме проблема.
- Набелязваме източници, съдържащи ясна информация по проблема.
- Събираме и подбираме уместна информация по проблема.
- Подреждаме информацията по значимост, тематика и аспекти за проблема.
- Откриваме работещи средства за посрещане на проблема.
Съветник: Дали ще успеем да се справим с първата фаза на критическото мислене зависи от формираната у нас култура на четене, включително и от способността за навигиране на източниците на информация, използването на различни стратегии за четене, адекватно разбиране на това, което четем, както и от сортирането на информацията по отношение на нейната важност.
интерпретация
достоверност
- Изграждаме контекст на проблема.
- Тълкуваме събраните данни.
- Идентифицираме фалшивите и пристрастни мнения по проблема.
- Подбираме силни аргументи.
- Разглеждаме нови идеи и знания в контекста на съществуващите.
Съветник: Това е етапът на изследване и събиране на познания за проблема.
анализ
точност
- Определяме връзките между различните части на събраната информация.
- Отхвърляме ненужната или неточна информация.
- Посочваме логическите връзки между предложенията.
- Търсим подходящи методи и техники за решаване на проблема.
- Разграничаваме фактите, които могат да бъдат проверени, от хипотезите.
Съветник: На този етап от процеса на критическо мислене целта ни е да очертаем обективен работен механизъм за решаването на проблема.
заключение
уместност
- Съставяме оправдани заключения.
- Извеждаме критерии за добро решение на проблема.
- Проверяваме взетите решения.
- “Претегляме” изводите по ценност, интереси, адекватност и уместност.
- Предлагаме примерен модел за обективно решение на проблема.
оценка
коректност
- Поставяме точна оценка на варианта за разрешаване на проблема.
- Представяме понятно схемата за действие при решаването на проблема.
- Правим последни корекции във вече предложените изводи.
- Оценяваме нашия конструкт по критерий приложимост и ефективност.
- Избягваме крайните решения и сме честни в разсъжденията си.
Изграждането на критическо мислене у децата стимулира тяхната творческа активност – нещо, което е приоритет в съвременното образование. Освен това учениците с развито критическо мислене обикновено показват усвоени умения за самоорганизация и самообразование. Способността да се мисли критично не е търсене на недостатъци, а обективна оценка на положителните и отрицателните аспекти на един познавателен обект. Основната идея за развитието на критическо мислене е да се създаде атмосфера на учене, в която учащите заедно с учителя да работят активно и съзнателно, да градят познавателен опит и култура като наблюдават, потвърждават, опровергават или разширяват своите знания, идеи, чувства или мнения за околната среда и света.