Формиране на умения за работа с текст

Защо все по-трудна и понякога невъзможна става комуникацията между учащите и преподавателите? Умеят ли подрастващите да извличат информация? Може ли “диагоналният прочит” да захранва аналитичното творческо мислене? Къде е ключето за вътрешната мотивация за учене?

Пред тези въпроси се изправям всеки път, когато чуя от някой малчуган, че му е скучно щом разгърне книжката да прочете нещо и види “много букви”. Понякога колкото и интересно да е съдържанието, децата предпочитат да слушат устното изложение на своя учител, да направят някоя малка справки с кратки текстове към вече чутото и спират. За тях темата е някак си изчерпана. Но именно самостоятелната работа с текста е един от фундаменталните методи за формиране на общите образователни компетенции, необходими за самоопределение, самоорганизация и професионално израстване. Оттук произлиза необходимостта от формиране на ученически и интелектуални умения, т.е. умствени операции.

Изолиране на основната част в текста

Четейки, ние всъщност откриваме:

  • За какво се говори в текста?
  • Кои са ключовите думи?
  • Има ли непознати понятия?
  • Кое е главното и второстепенното?
  • Кои са опорните точки за коментар?
Работа с разбиране, определения и условия

Човек вижда света със своя език, т.е. с имената на предметите и явленията, които той разбира. Развиването на умения за работа с текст е тясно свързано със способността на учениците да обяснят понятия, термини и определения. Съзнанието на четящия започва да работи напълно, едва когато овладее концептуалния апарат. Понятията, термините и дефинициите са тясно свързани с думата. Мисълта не е просто оформена, но и формирана в думата. Във философията понятието е форма на мислене, която отразява общите съществени свойства на обектите. Концепциите се изграждат в резултат на умствена дейност с помощта на логически методи за обработка на информацията – анализ, сравнение и обобщение.

Умение за водене на бележки
  • Прочетете текста, отделете смисловите части, формулирайте основната идея под формата на кратко заглавие.
  • Подкрепете заглавията със съответните факти, години или цитати от текста. Старайте се да пишете със свои думи в сбита форма.
  • Запишете точното име на статията, главата от книгата, пълното име на нейния автор, годината на писане, страницата.
  • Всеки момент от плана да бъде потвърден с цитати от текста в кавички, доказващи основната идея.
  • Проверете резултатите от работата си, ако е необходимо, направете корекции.
Сравнението при работа с текст

Предмет на сравнение са обектите от реалността, техните знаци, факти, събития и процеси. Сравнението е винаги целенасочено и се извършва от определен ъгъл на разсъждение. Може да се приложи при попълване на таблица, писане на есе, разработване на сравнителна характеристика на герои или личности, писане на сценарии за фотодокументи, съставяне на графики. Сравнението като техника може да се използва на почти всички етапи на знанието в учебния процес: при възприемането на нов материал, за систематизиране и обобщение на наученото, при анализ на текста. Сравнението позволява да се установи връзка между теорията и практиката, развивайки творческия подход при работа с текст.

Анализ на текста

Анализът на текста се свързва с идентифицирането на основната информация, с правилното тълкуване и сравняването на факти и явления, както и с определянето на причините и следствията от текстовата ситуация. Пълният анализ на текст установява причинно-следствените и причинно-временните връзки на събитията, развива логиката, определя общата идея на текста, подрежда хронологично събитията, сравнява и контрастира събития, обяснява връзката между събитията.