Разказът “Една българка” е написан по действителна случка. През 1899 г., когато Иван Вазов минава през Черепишкия манастир, търсейки лобното място на Христо Ботев, гостува в село Челопек. Тук той се запознава с историята на храбрата българка Пена Цветковска, която рискувала живота си, за да спаси бунтовник от разбитата Ботева чета, като го укрива в дома си. Жената вървяла по малка пътека в планината, известна само на местното население, а след това преминала река Искър с ладия.
Първоначално творбата излиза в списание “Българска сбирка” със заглавие “Челопешката гора” (през 1899 г.), но по-късно (през 1902 г.) Вазов включва разказа си в сборника “Пъстър свят” под наименованието “Една българка”. Заглавието носи два смисъла: Илийца е една от многото българки, опазили род и вяра в годините на робството, но тя единствена е способна на подвиг благодарение на силния си дух. Подзаглавието “Исторически епизод” внушава истинността на разказаното, свързано с конкретно историческо събитие – разбиването на Ботевата чета на 20 май 1876 г. и смъртта на Христо Ботев.
Произведението “Една българка” е изградено върху няколко епизода: баба Илийца преминава реката; преди това среща неочаквано четника; отива до манастира, връща се; отново преминава Искъра; дава дрехи и хляб на бунтовника, който скоро след това загива в неравно сражение.
Разказът има мото (мисъл, записана под заглавието на произведението, която може да бъде стих, строфа от стихотворение, откъс от народна песен и др.) – израз на преклонението пред подвига на баба Илийца. Подбраният стих е от народна песен, изразяваща възторга от силния дух на хайдушка майка. В песента се пее за това как турци носят отрязана хайдушка глава и я дават на майката на убития с думите: “Аферим, бабо, машаллах”.
Преди да надникнем в художествения свят на текста в предвиденото креативно четене, ще щрихираме литературоведските параметри на сюжета – изобразените от писателя събития, в които се проявяват характерите и взаимоотношенията на героите. Подреждането и свързването на основните моменти в сюжета се осъществява чрез композицията, която в тази епическа творба е изградена от шест части, всяка от които има своя тема и заема специфична роля в сюжетното развитие. Още в началото на Вазовия разказ е набелязана историческата рамка на събитията, които ще откроят обаятелния образ на родолюбивата българка. Писателят накратко обяснява какво е станало на 20 май 1876 г., когато жените чакат на левия бряг на река Искър. Този сюжетен момент се нарича експозиция – той въвежда читателя в атмосферата на времето, когато се развива действието. На път към реката загрижената челопеченка с болното внуче на ръце е спряна от въоръжения момък. Срещата им, необикновена и драматична, е завръзката – тя определя хода на действието, което протича бързо и напрегнато. Баба Илийца върви към манастира с утроена сила, за да спаси два живота. Постепенно личната болка за болното внуче отстъпва пред тревогата за съдбата на ранения момък, който я чака “примрял от глад, от безпокойство и страх”. При самоотвержената борба за повторното преминаване на реката действието достига връхната точка на напрежение, което се поддържа до втората среща с бунтовника. Този елемент на сюжетното развитие се нарича кулминация. В последната част на разказа се съдържа трагичната развръзка – гибелта на Ботевия четник. С това развитието на сюжета завършва, но авторът добавя епилог, в който съобщава каква е по-нататъшната съдба на решителната българка и на нейния внук. Представена схематично, композицията на разказа би изглеждала по този начин:
- Първата част е въвеждаща и представлява експозиция.
- Вторият епизод изпълнява функция на завръзка.
- Третият откъс спомага за развитието на действието.
- Четвъртата и петата глава играят рола на кулминация, като четвъртата представя физическото надделяване, а петата – духовната кулминация.
- Последният, шести, епизод е развръзката, предадена с епилог на целия разказ.
Пена Цветковска – прототип на баба Илийца от разказа “Една българка”
Родена е около 1820 г. в Челопек и доживява да види свободна България. Става невеста в Илиевия род и оттам започват да я наричат Илийца. През май 1876 г. тя спасява един от Ботевите четници след разгромяването на четата край връх Околчица във Врачанския балкан, като излага собствения си живот на риск. Към този факт добавете впечатленията си от портретното описание за баба Илийца, съпоставете информацията с чертите от портрета вляво и направете списък с добродетелите на възрожденската българка.
Черепишки манастир
Разказът е художествен повествователен текст, в който се изобразяват една или няколко случки от живота на литературни герои. Действието се развива за кратко време и персонажите са малко на брой. Определяйки времето и мястото на действие в разказа “Една българка”, ще подредим хронологично събитията, а така уточняваме фабулата, композицията и сюжета на разказаната история.
Историята в разказа
Ред е да видим до каква степен историческата правдивост присъства в разказа “Една българка”. Съдейки по фактите, в центъра на действието стои реално историческо събитие – разбиването на Ботевата чета на 20 май 1876 г., а сред персонажите са исторически личности като Христо Ботев, Перо Херцеговинеца и Джамбалаза. Напишете дневник на ключов момент от личната история на подвойводата Перо.
Направете рисунка на местността с Черепишкия манастир, като се позовавате на описанието от разказа.
“Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир. Клисурата на Искъра мълчеше плахо под тъмното небе; реката монотонно и жаловито шумтеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя между високо надвесени скали. Насреща се тъмнееха канаристите стени „Бабините плазове“; те стояха мрачни и намусени със своите невидими сега черни дупки и самостойни обелиски, със задрямалите орли на върховете им. Спеше и манастирът, глух и пустинен.”
Искърското дефиле
Защо според вас природата на Врачанския Балкан впечатлява толкова силно поетичната душа на Вазов? “Разходете се” до местата, описани в разказа, и направете концептуална карта на природните обекти като туристически маршрут. Допълнете схемата си с кратки описания на всяка от природните забележителности. При желание може да разширите дейността си и да изработите схема на екопътека за природните обекти и в околностите на с. Челопек. Помислете за дизайна и оформлението на вашите маршрутни карти.
История, артефакти, изкуство
Влезте в къща музей “Баба Илийца” и вдишайте от атмосферата на възрожден-ската епоха. Надникнете във всяка от стаите, за да видите къде и как е живяла смелата челопеченка. Открийте онези артефакти в експозицията, които кореспондират със сюжетните детайли в разказа “Една българка” – пещта, където е пекла баницата за агата и др. – и напишете есе за Илийца от името на карираната торбичка, в която е носела хляб за бунтовника.
Въз основа на съдържанието в разказа “Една българка” създайте комуникативна схема или мрежова диаграма, която проследява и обяснява връзката между героите. Някои герои може да бъдат роднини, други – близки приятели, трети – врагове, четвърти – съидейници, пети – сродни по душа и т.н. Подредете информацията по понятен за възприемане начин.