“Художник” – креативен прочит

“Художник” на Веселин Ханчев е лирическо стихотворение, което се състои от пет строфи, като всяка от тях съдържа по четири стиха. Творбата е изградена върху контраста между духовното богатство и бедността, пустотата и изобилието. Основната тема в произведението е за преобразяващата сила на изкуството. В художествения свят на стихотворението стаята притежава човешки черти – тя като че ли наблюдава художника, който от неприятно, грозновато и пусто място я превръща в пространство, изпълнено с живот. Текстът има ясно изразено житейско послание – изкуството подтиква човека да сътвори своя свят със силата на собственото си въображение. Чрез картините нахлува животът с великолепната си природа: зашумяват гори, засиява небе, бълбукат реки, изгряват слънца. Картините, които рисува авторът не с четка и бои, а с изящното си слово, са пластични, пъстроцветни, богати на образи и чувства. Цялото богатство на художника са неговите картини, които са безценни, защото носят носят красота. Чрез сътвореното от него човекът преоткрива света, вижда прекрасното и оценява духовните блага.

Първа и втора строфа внушават представата за света, лишен от изкуство, който е празен и като че ли мъртъв. Какъв е преностният смисъл на израза: “стаята с мъртвешките очи”? Каква символика откривате в словосъчетанието “спря на прага”? Граница на какво се явява прагът? Каква е ролята на анафората “гледаха го”? Кои епитети изграждат представата за пустота?

В трета и четвърта строфа мрачните чувства се заменят с ведро и оптимистично настроение. Как картините вдъхват живот на “мъртвата” стая? Какво е отношението на човека към изкуството? Кои думи създават усещане за жизнерадост? Какво носи изкуството за хората? В какво се крие силата на изкуството?

Изкуството е понятие, което обхваща творческата художествена дейност, благодарение на която човек “възпроизвежда” действителността с помощта на звукове, багри, думи, движения, форми и др. Няма да сгрешим, ако кажем, че всяка човешка дейност, пораждаща красота и радостно настроение, е изкуство. В зависимост от изразните средства при сътворяването на красотата, обособяваме няколко вида изкуство: словесно, танцово, музикално, сценично, театрално и т.н. Опитайте се да направите списък с различните видове изкуство.

Литературен речник:

Анафора – стилистична фигура, повторение на звукове или думи в началото на стихове или строфи. (“Гледаха го празните стени. // Гледаха го със очи от влага,”; “Закачи по мъртвите пустини” // “Закачи усмивки и простори,”)

Епитет – вид троп, художествено определение на съществен признак на предмет или явление. Използва се за засилване на изразителността на думата, към която се отнася. (“празните стени”, “очи от влага“, “най-богата стая на света”.