Под гъбата – творчески прочит

Какво хубаво място е приказният свят. Няма дете, което да не обича да слуша приказки или да ги чете, ако вече може да се справя самостоятелно с това. Но най-забавно е, когато прочетеното се театрализира пред публика или когато се превърне във вдъхновение за нови творчески дейности. Приказката, която съм подбрала, е всъщност едно стихотворение – “Под гъбата” на Йордан Русков. Пълният текст ще поместя в края на статията, а тук ще намерите безплатна презентация по произведението, с чиято помощ вашето дете неусетно ще се пренесе в дъждовния есенен ден край малката горска полянка.

Първото нещо, което може да сътворим, е гъба от глина, която да подслони уплашените животинчета. За предпочитане е глината да е бяла, за да изпъкват цветовете при разкрасяването след това. По желание може да изработим и малко тревичка около пънчето, а след като изсъхне, да я оцветим с темперни или с акрилни боички. 

За да оживим ситуацията на полянката, е нужно да си направим и главните герои. Ако обичате да моделирате, то със сигурност ще предпочетете вашите насекоми да са като малки фигурки. Ако обаче не ви се удава пластиката, не се колебайте и се опитайте да апликирате готовите форми от презентацията.

И понеже срещата на четирите насекоми под гъбката е през есента, ще си направим есенна декорация. За целта си набавяме едно-две листенца от широ-колистни дървета. Покриваме обърнатите с жилките нагоре листенца с бяла хартия и оцветяваме с жълт, оранжев, червен, кафяв, зелен или виолетов пастел. По този начин нашите нарисувани листенца ще се получат като истински.

А ето и самото стихотворение:

Под гъбата

Йордан Русков

Златна есен беше, / ситен дъжд валеше.

Мравката се връща / в малката си къща.

На гърба с товари / я дъждът завари.

Рече да почине, / докато премине.

Вляво се обърна, / едра гъба зърна

и на път към нея / весело запея.

До стъблото седна / и напред погледна.

Ето го певеца – / Щурчо хубавеца,

той при нея спря се, / в песен се унесе,

после бръмбар мина / и станаха трима.

Дойде и Светулка, / хубавица булка.

Пяха, говориха / и се веселиха…

Златна есен беше, / ситен дъжд ръмеше.