Игри за развиване на детското мислене – част втора

Искате ли да се разходим заедно из художествените пространства на приказката и да се докоснем до тайните на приказното слово? Готови ли сте за вълнуващо пътешествие в света на чудните истории? Неслучайно ви отправям тази покана, тъй като днешната разходка ще бъде малко по-различна, по време на която ще четем чрез действие, като пътешестваме до далечно място, усъвършенствайки фината моторика и творческото мислене на децата. Замисляли ли сте се как всеки път, когато прочитаме нещо интересно, ние за миг заживяваме на мястото, където това се случва, съпреживявайки съдбата на героите? Донякъде това е така, защото приказките имат способността да отварят пред очите ни невидимите врати към вълнуващи светове, отключвайки с ключето на впечатленията портите на красиви словесни замъци. Приказките са тези, които съшиват с фината нишка на възприятията просторите на нашето въображение. Днес ще провокирам вашата креативност с текста на една не толкова популярна, но пък поучителна история. Ето я и нея.

На едно малко островче живели два бръмбара. Настъпила зимата и храната започнала да привършва. Единият бръмбар казал, че би желал да се прехвърли отвъд, на сушата, та другият, като остане сам, да има достатъчно храна. И полетял там да прекара зимата. Казал му обаче, че ако намери много храна, ще донесе и на него. Стигнал сушата и се изненадал колко много и разнообразна храна го очаквала. Прекарал бръмбарът на сушата и когато зимата свършила, се върнал при своя приятел на острова. Другият бръмбар, като го видял охранен и в добро здраве, взел да го укорява, че нищо от това, което му бил обещал, не му донесъл. А той отговорил:

— Не укорявай мен, а природата на мястото. Там човек може да се нахрани, но нищо не може да донесе.

(Тази басня би прилягала срещу тези, които простират приятелските си чувства само до трапезата; оттук по-нататък не помагат на приятелите си.)

Нашият прочит

Диалогът с приказките вдъхновява креативното мислене, въвличайки децата в увлекателен разговор със сладкодумни герои, но и със събеседници от областта на науката, изкуството и творчеството. Прочитането на художествения текст е само началото на една вълнуваща разходка в света на словото, където зад всеки “завой” се крият феята на знанието и елфите на сръчността. Четейки, почти несъзнателно посягаме към енцикло-педията, защото вече се питаме как изглеждат бръмбарите, с какво се хранят, имат ли си приятели, натъжават ли се…

Как изглеждат бръмбарите?

За да видите как изглеждат нашите бръмбарчета от малкия остров, разгледайте специалната ни книжка Аз съм Бръмбарко”.  Оказва се, че те са от семейството на насекомите, което се смята за най-многочислено на планетата Земя. Известни са около 26 хиляди вида бръмбара. Тялото им се състои от глава, гърди и коремче, като на главата освен сложно изградени очи, имат чифт антени. Притежават също по два чифта крилца и три двойки крака.

Къде живеят бръмбарите? 

Според нашата приказка бръмбарчетата обитават един остров, но при идването на зимата едното от тях прелита над морето и се настанява на сушата в търсене на храна. Нека се опитаме с помощта на моделин, пластилин или глина да направим макет на остров, вода и суша. По-малките архитекти могат да проектират къщичката на бръмбарчетата с дървени кубчета или конструктор “Лего”, с еко материали или природни елементи, рисувайки или апликирайки. Темата е благодатна за дейности, стимулиращи творческото мислене.

С какво се хранят бръмбарите?

Заради любимата си храна, бръмбарите са наричани често “дърворези”. Могат да превърнат вековни гигантски дървета в купчина прах без да полагат огромни усилия, тъй като си имат големи челюсти, с които прорязват дървесните влакна. Ако основното ястие на бръмбарите е дървото, като предястие те похапват листата на дървото, а за десерт – цветен прашец. Ето защо в нашия проект трябва да помислим за дървета, храсти и цветя.

Умеят ли да общуват бръмбарите?

Повечето насекоми, в това число и бръмбарите, общуват помежду си чрез вибрации, използвайки крачетата или крилцата си. Някои общуват чрез специфични звуци, други произвеждат водни пулсации и въздушни течения или генерират ритмични движения върху повърхностите, където пребивават. Ще се опитаме да проговорим езика на двете бръмбарчета, като си направим настолен театър.

Примерен театрален сценарий

-Започна да става по-студено, друже. Цветята вече увяхнаха, а дърветата се приготвят за зимен сън. Ще отлетя от острова и ще потърся другаде храна.

-Но сушата е далеч, приятелю. Ще се удавиш в морската вода.

-Не се притеснявай. Така и за двама ни ще бъде по-добре. Малкото храна ще ти стигне през студените дни, а аз ще отида да потърся. Ако намеря, ще донеса и на теб, разбира се. Довиждане и доскоро!

-Внимавай по пътя да не те вземе въздушното течение или да не паднеш в дълбоките солени води. Ще те чакам с нетърпение на пролет!

***

-Ехоо. Ето ме. Дойдох си. 

-Колко си наедрял! Колко е свежо лицето ти и колко силни са крачката ти. Донесе ли поне малко от храната, която си намерил и на мен, че тук зимата беше люта и съм силно изнемощял.

-Не успях, друже. Нищо не взех със себе си.

-Нали ми обеща.

-Да, обещах ти. На сушата може да хапваш до насита, защото храната е в изобилие, но нищо не може да се донесе. Не се сърди на мен, а на природата на мястото.

Приятни и забавни мигове!