Случвало ли ви се е да се приберете след тежък и труден ден вкъщи и с отварянето на вратата да прекрачите наново в неотложни проблеми…? Как да съхраните енергията и позитивното отношение към близките си в този миг? Налага се да правите нещо спешно, а в същото време имате важни неща за вършене? Откъде време за всичко?!?
Подобни ситуации може да са чести, но в случая трябва да преценим – кое е по-важно, кое – неотложно, и адекватно да разрешим спора между тях в себе си.
И така…
Чували сте за капана на бездейството!? За схватките на тревогата и умората?! Защо се получава така?
Има едни много интересни случаи, наречени сладки капани. Тези естествени навици, които ни пречат да подреждаме нещата по значимост. Например – склонността да правим първо приятните и бързи неща, отколкото неприятни или трудоемки. Отлагаме тягостната и отегчителна работа за после. И без да искаме приспиваме дълбоко и последната капка желание за трудните задължения. Оправданието – не са ни останали сили.
Добавяме естественото предпочитание на понятните пред непознатите дейности. А намеси ли се и нечие външно влияние на роднина, близък или приятел, то със сигурност сме подвластни на чуждо поръчение. Т.е. правим нещо, което някой друг иска, а не това, което смятаме, че е правилно.
Как трябва да бъде обаче? Какво да направим, за да бъдем ефективни и да не пилеем силите си напразно и на посоки?
Да речем, че първо трябва да се ангажираме с непознатото и новото … Но по-важно е да си направим мислен план на задачите по важност. Най-трудната част предстои – да вземем решение коя да е първата в списъка ни задача. Или – започваме да организираме времето си и да разпределяме енергията си за предстоящите задачи, задължения и дейности.
Да разгледаме матрицата на Айзенхауер за ефективно управление на времето. Нека всеки сам за себе си прецени доколко тя му е полезна.
ІІІ Неотложно и маловажно: проследяване на новините в социалните мрежи, свръх загриженост към децата и съпруга. Тези дейности реално гълтат нашето време. Като едни темпорални вампири се хранят с минутите, часовете и дните ни. И за да не се трупат върху нас до безкрай, само нашето “НЕ!” е в състояние да възстанови безценното ни време. ІV Отложимо и незначимо: това са допълнителни кореспонденции, про-дължителни телефонни обаждания, безцелно лутане из интернет, гледане на телевизия, бягство от реалността, безполезното бездействие. Дори умората или разочарованието да са ни притегнали здраво в някой от емоционалните ъгли на душата, не бива да се отдаваме на бездейството. Това само би влошило нещата. І Неотложно и важно: всички въпроси, свързани с обгрижването на малкото дете, кризи в отношенията, болести, здраве и здравословни проблеми, безизходни ситуации. Неща, за които не сме имали време да се подготвим предварително. Неща, които може да определим още и като непредвидени. ІІ Отложимо и значимо: неща, които изискват по-продължителна подго-товка, за максимални резултати. Или – отлагаме ги, за да обмислим и планираме моменти, свързани с личностното ни израстване и развитие, анализиране и планиране на специфична дейност, подобряване на личностните взаимоотношения и др.
Сега вземете лист и химикал или просто запишете как вие планирате времето си. Как разпределяте задачите си по важност. Обмислете и анализирайте списъка си. Какво по значимост ще поставите?
- Време да се грижа за себе си.
- Време за изграждане на съпружеските взаимоотношения.
- Време за родителстване.
- Време за личностно израстване и самоусъвършенстване.
- Време за духовен живот и културни мероприятия.
- Време за глобално планиране.
Всяка майка е изправена пред някаква спешна и неотложна работа. Така ли е? Кое търпи отлагане? Кое в опашката задачи е незначимо или търпи отлагане? От отговора зависи вашият комфорт и ефективност.