Примерен сценарий за отбелязване на просветен празник

(за ученици в трети или четвърти клас)

 

Замисъл: Учениците са участници в предаване на живо. Инициират в залата различни дейности на читалището – рецитал, школа по музика, пресъздаване на обичаи, етнографска и музейна експозиция.

Действащи лица: Целият клас

Музика: Кумово хоро, възрожденска музика 

Декор: Две маси за водещите и за гостите в предаването, къщичка с битова украса, “зестра” от вързопчета плат, музеен кът от брадви оригами и апликация на момченца и момиченца в народни носии.

 

І Водещ:

Добър ден уважаеми зрители, вие гледате предаването “Роден край” с водещи Васил и Петър.

Темата днес е: “Българското читалище”.

С “Добре дошли!” се обръщам към нашите гости в студиото на “Роден край”: г-н Иванов, г-жа Асенова, г-н Димитров и г-жа Тодорова – автори на книгата “Читалищната дейност в България”.

“Добре дошли!” казвам и на родолюбивата ни публика.

 

ІІ Водещ

Напоследък все по-малко се говори открито за културния възход на България. За премеждията в оцеляването на българщината през вековете. Неизвестни или забравени са имената на видни наши революционери в духовното поприще на България

Днешното предаване сме посветили на 160-годишнината от учредяването на първото българско читалище “Еленка и Кирил Д. Аврамови” в град Свищов на 30 януари 1856 г. – истински празник за възрожденските българи.

 

І Водещ:

Читалищната дейност да изясним подробно днес,

събра родолюбиви гости на нашия адрес.

Гост І:

Дълговечна и уважавана институция в България

със своя пъстра, възрожденска, просветителска история.

Гост ІІ:

Като обществена читалня в Алековия град Свищов

в далечната 1856 се учредява читалището първо.

След него в Лом и Шумен, във Битоля и Букурещ, 

а сетне в Русе и Браила разпалва се културния огнец.

Гост ІІІ:

Читалищата са откривани от изявени будители,

имена велики – на достойни просветители.

Сред тях са: Левски, Ботев, Каравелов,

Васил Друмев, Димитър Иванов.

Раковски още и Славейков,

Захари Стоянов, Обретенов.

Гост ІV: 

Целта една е – “просвещение всеобщо у българския народ” –

културната изостаналост да претвори в освободителен възход.

ІІ Водещ:

Но как постига се това?

Четем във устава програмата.

Гост І:

Библиотеки първом да се създадат.

Пергаменти, ръкописи стари да се съберат.

Способните младежи с образование да се подкрепят.

Българските книжовници свойте трудове да отпечатат.

Гост ІІ:

И ако във времето назад

успеем някак да се върнем пак

пред театралните завеси

на читалище “Постоянство” в град Лом –

“Многострадална Геновева” ще възкреси

чистосърдечното ни удивление 

от това побългарено представление.

І Водещ:

Подобно нему днес пред вас

учениците от трети клас

ще инсценират част

от най-важния и пищен ритуал

в семейно празничния календар –

сватбен обред – сгодявка.

(Зазвучава Кумово хоро. Участниците в пресъздаването на празника заемат местата си. Булката с приятелките зад къщата. Пред къщата – майката и бащата на булката. Сватовете с младоженеца и родителите му влизат с даровете. Двете семейства се срещат пред входа на къщата. Поздравяват се. Всяко от семействата хвали чедото си. Лек конфликт – не дават булката така лесно. Нужни са сериозни доводи от страна на ергенското семейство. Накрая приключва със събиране на младите. Завършват с право хоро.)

ІІ Водещ:

Но да се върнем пак

към темата основна. Как

читалищната дейност

превръща се в просветителска идейност.

Гост ІІІ:

Още към първото българско читалище

е създадена и първата музейна сбирка.

Гост ІV:

На вашето внимание –

представям ви сега

две, а не една,

музейни сбирки.

Етнографска – с типично възрожденската носия.

И експозиция от уникални брадви из нашата история.

І Водещ:

Читалищната дейност не се изчерпва само със това.

Във студиото поканихме представители от школата

по музика “Златен глас”,

които тук пред нас

“Де е България?”

ще изпеят във двуглас.

(Четири деца изпълняват песента “Де е България?” по Иван Вазов. Започват двете. Пеят първия ред от куплета. Втория ред пеят всички заедно – на два гласа.)

Приключва песента и ученик, който е седнал сред публиката пламенно рецитира, подобно на Славейков в Цариград, кратка реч.

Но само колко чудно е това!

Позволете ми да вмъкна свойте словеса!

Нявга силни и велики

били са нашите предци – 

царе, будители народни – 

с преславни добродетели.

Но що да гледаме назад,

когато тук сме. В този свят.

Опора нека бъде нашата история,

но сами творци сме на България!

Да последваме и ние

светото дело на предците!

ІІ Водещ:

Нашето предаване е вече към своя край.

Моля гостите да синтезират в едно изречение мнението си по темата.

Гост І:

Читалището е най-значимата културна институция в България. Ние сме нейното продължение.

Гост ІІ:

Посланието ми към тази родолюбива публика е да подновим просветителската дейност на читалището.

Гост ІІІ:

Читалището в България е това свързващо звено между традиция и съвремие. Наш дълг е да поддържаме културния огнец.

Гост ІV:

Днес читалищната дейност е многообразна. Да не забравяме корените си.

І Водещ:

Благодарим на участниците, които превърнаха срещата ни в празник!

ІІ Водещ:

Вие бяхте с предаването “Роден край”.