Същност и граматично значение
Минало несвършено деятелно причастие е нелична глаголна форма, което означава, че то е дума, произлязла от глагол, но за разлика от глагола няма граматично значение лице. Причастието заема междинно място между глагола и прилагателното име, тъй като има общи черти с двете части на речта и служи за образуване на преизказните форми за сегашно и минало несвършено време. Променя се по род и число, но не се членува за разлика от миналото свършено деятелно причастие, защото в изречението функционира само като сказуемо. От историческа гледна точка това причастие е нова граматическа категория, появила се първоначално в говоримата реч за предаване на чужди думи, а след това навлиза в книжовната реч.
Образуване
Минало несвършено деятелно причастие се образува от основата за минало несвършено време с наставка –л и окончанията за род и число на прилагателните имена: вдигна – вдигнех – вдигнел, -а, -о, -и ; търся – търсех – търсел, -а, -о, -и; пътувам – пътувах – пътувал, -а, -о, -и. При глаголите от III спрежение минало свършено деятелно причастие и минало несвършено деятелно причастие съвпадат, например: разказвал, рисувал, спортувал, танцувал и др.
Синтактична роля
Както вече споменахме, с минало несвършено деятелно причастие се образуват преизказните форми за сегашно и за минало несвършено време, които съвпадат: мислел съм, мислел си, мислел, мислели сме, мислели сте, мислели. В изречението то може да изпълнява само една-единствена роля – на просто глаголно сказуемо.
Момчето търсело списанието цяла сутрин, но без успех.
Децата играели на двора, когато заваля ситен дъжд.
Правопис
Отрицателната частица не винаги се пише отделно от причастието:
През изминалото денонощие той не говорел за плановете си.
Той не пишел писма до близките си.
Причастието съдържа във формите си променливо Я – гласната от основата за минало несвършено време, от която то се образува.