Минало свършено деятелно причастие

Същност и граматично значение

Минало свършено деятелно причастие е нелична глаголна форма, което означава, че то е дума, произлязла от глагол, но за разлика от глагола няма граматично значение лице. Причастието заема междинно място между глагола и прилагателното име, тъй като има общи черти с двете части на речта. То назовава признак като резултат от минало действие, извършено от глаголното лице. Променя се по род и число, а при употребата си като съгласувано определение може да се членува.

Минало свършено деятелно причастие се образува от основата на минало свършено време с наставка –л и окончанията за род и число на прилагателните имена: седна – седнах – седнал, -а, -о, -и ; търся – търсих – търсил, -а, -о, -и; гледам – гледах – гледал, -а, -о, -и. При редица глаголи обаче настъпват фонетични изменения:

1. Изпадане на съгласни (т,д): чета – четох – чел, -а, -о, -и; мета – метох – мел, -а, -о, -и; дам – дадох – дал, -а, -о, -и; ям – ядох – ял, -а, -о, -и.

2. Вмятане на Ъ във формата за мъжки род: пека – пекох – пекЪл, пекла, пекло, пекли; река – рекох – рекЪл, рекла, рекло, рекли; донеса – донесох –  донесЪл, донесла, донесло, донесли; вляза – влязох – влязЪл, влязла, влязло, влезли.

3. Променливо Я във формите за множествено число на глаголи от I и II спрежение, в чиято основа ударението е върху последната сричка: изляза – излязох – излЯзъл, излязла, излязло, излЕзли; живея – живях – живЯл, живяла, живяло, живЕли. Тук е важно да отбележим, че причастните форми с основна гласна Я се пишат и изговарят с Е в множествено число на глаголите от I и II спрежение, когато пред основната гласна Я стои съгласна:

I спрежение: побеля̀л, побеля̀ла, побеля̀ло, побелѐли;
II спрежение: вървя̀л, вървя̀ла, вървя̀ло, вървѐли.

Ако обаче пред основната гласна Я има друга гласна, то причастната форма се пише и изговаря с Я в множествено число на глаголите от I и II спрежение независимо от ударението:
I спрежение: изва̀ял, изва̀ялият, изва̀яли;
II спрежение: стоя̀л, стоя̀лият, стоя̀ли;
II спрежение: боя̀л се, боя̀лият се, боя̀лите се.

При глаголите от III спрежение основната гласна А или Я не се променя: отварял, отварялия(т), отваряла(та), отваряло(то), отваряли(те).

Глаголите дойда, отида, съм образуват минало свършено деятелно причастие по особен начин: дойда – дойдох – дошъл, дошла, -о, -и; отида – отидох – отишъл, отишла, -о, -и; съм – бил, -а, -о, -и.

Синтактична роля на миналото свършено деятелно причастие

В изречението минало свършено деятелно причастие може да изпълнява роля на определение и се съгласува по род и число със съществителното име, което пояснява. 

Училият ученик получи високи резултати на изпита.

Недоспалата гимназистка остана пасивна по време на дискусията.

Друга синтактична функция, която изпълнява сегашното деятелно причастие, е на просто сказуемо, когато е част от сложно глаголно време.

Вчера Драго беше почистил целия двор от есенните листа. (минало предварително време)

Казаха ми, че Драго е почистил двора от есенните листа. (минало неопределено време)

Употреба в официални ситуации

В официалното общуване се употребява т.нар. учтива форма. Проявата на уважение към събеседниците граматично се изразява с формите за 2 л. мн. ч. на местоименията и на глаголите. Когато в учтивата форма е включено минало свършено деятелно причастие, то задължително трябва да бъде в множествено число.

Госпожо, Вие сте получили документите навреме.

Господине, Вие сте изпратили документацията навреме.

Правопис

Частицата не се пише слято с миналото свършено деятелно причастие, когато то се употребява като определение: Незаписал инструкциите, Иво дойде без проект за часа по физика.

Частицата не се пише разделно с миналото свършено деятелно причастие, ако то е част от сказуемото: Иво не записал инструкциите.

Причастните форми, съдържащи променливо Я, в множествено число се пишат и изговарят с Е: вървял – вървели, живял – живели, горял – горели и др.

При колебание дали причастието в м.р. ед.ч. се пише с А или Ъ, образуваме форма за ж.р., ср.р. или мн.ч. Ако гласната отпада, то в м.р. се пише Ъ, ако гласната се запазва – се пише А.