Идеята за този урок ми подсказа концерта на Мандолинен квинтет “Сезони” с произведения от Росен Балкански по картини на Владимир Димитров – Майстора. Пленен от творчеството на големия художник, талантливият музикант разгръща своята виртуозна палитра и оживява формите и багрите в настроения и емоции. Музикалната риторика на Р. Балкански е вдъхновена от акварелите и маслените пана на Майстора, посветени на слънцето, усмивката, живота. Сред тях са “Жътва”, “Майка”, “Мома” и др., изградили миниатюрния портрет на България. Именно това синергично докосване на изкуствата ме провокира да присъединя към художествено-музикалния образ на жътвата разказа на Елин Пелин “По жътва”, но впоследствие установих, че съвременната интерпретация на изкуство, създадено преди век, е главният подтик. Факт е, че и двамата живописци на българската душевност са съвременници. Роденият в с. Байлово на 8 юли 1877 г. Елин Пелин, е приблизително 5 години по-голям от Владимир Димитров – Майстора, роден на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско.
“По жътва” е едно от най-популярните произведения на Елин Пелин, публикувано през 1904 г. в сборник разкази, том 1. Творбата носи жанровите белези на късия разказ – малко по обем повествование, случката се развива за кратко време, участват ограничен брой герои. Тема на разказа е трудът на селянина като свещенодействие и жертвоприношение.
Въведение в креативния прочит на разказа “По жътва” ще направим с помощта на кръстословица, чиито въпроси изискват познаване както на биографията на твореца, така и на основни литературни понятия. Целта е да изпишем заглавието на първото списание, което 25-годишният Елин Пелин започва да издава през ноември 1902 г. – три години след като се установява в София.
“По жътва” е белетристична творба, изпълнена с много лиризъм, разкриващ контрастни емоции: радост и болка, надежда и тревоги, любов и страдание. Това е един разказ за жертвения труд на селяните в началото на 20. век. За да разберем какво е отношението на героите към труда, ще влезем в ролята на етнографи. Проучете какво място заема жътвата в годишния работен цикъл на селяните. Помислете за причините, мотивиращи жътварите да работят усилено въпреки убийствената жега.
За героите на Елин Пелин връзката земя – труд – човек е дълбока и изначална, пълна с хармония. За всичко това може да ни разкаже и самият автор, стига да влезем в ролята на журналиста Христо Бръзицов и да прекараме “Един час при” Елин Пелин, разговаряйки с него за ролята на труда в композицията на разказа.
В разказа “По жътва” са предадени всички важни моменти от процеса на жътвата. Прибирането на житото символизира възнаградения труд на земеделеца, означава благодат и храна за цялата година. Ето защо в периода на жътвата се извършват много ритуали, изпълнявани като благодарност към Земята майка, които гарантират богата реколта и през идната година. Влезте в ролята на репортери и напишете репортаж за обредите “зажънване”, “първи сноп”, “богова брада”.
Подобно на разказа “Косачи” и тук пейзажът е “душата на събитието, неговата лирическа струна” по думите на И. Панова. Коментирайте какви багри преобладават в лексикалната палитра на Елин Пелин при създаването на лятната картина. Проследете чувствата на героите, волността на песента, полската работа и човешкото страдание според цветовата гама на изказа.
Разгледайте картините на Владимир Димитров – Майстора, Иван Ангелов, Васил Горанов, Димитър Гюджеков на тема “Жътва”. Изслушайте запис на “Жътва” от Марин Големанов, “Жетва” от Филип Кутев, “Жътварски песни” от Дико Илиев, “Севдана” от Георги Златев, “Жътва” на Росен Балкански. Припомнете си съдържанието на разказа “По жътва” и нарисувайте пеещата Пенка по време на жътва.