В текст от 4 – 5 изречения запишете какво внушават думите от повестта “Немили-недраги”:
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…
Насоки за размисъл при създаване на тезата:
1. Чии са думите? – На повествователя от повестта “Немили-недраги”
2. Какъв акцент поставят? – Върху тъжната участ на героя
3. Как тълкуваме думите? – Ако загинеше при Гредетин, Македонски би умрял като герой в името на идеала си. Сега е злочест страдалец, измъчен от безразличието и пренебрежението на своите сънародници в свободна България.
4. Какво е мястото им в текста? – Заключителни изречения от епилогичната 17. глава на Вазовата повест “Немили-недраги”
5. Каква е връзката на цитата с елементите от творбата? – Безстрашният Македонски е по-немил, по-недраг в свободна България, отколкото на бойното поле. Мъченичеството му сега е по-голямо, защото е убит духът му, забравен, отхвърлен, прекършен от обществото.
6. С какви изразни средства е постигнато внушението? – Повторението на метафоричния епитет “бедни” поставя акцент върху трагичната съдба на Македонски. Реторичният въпрос разкрива силното вълнение и дълбокото състрадание на повствователя към героя. Заключителната апосиопеза изразява нежелание или невъзможност да се говори повече.
Примерна теза:
Финалните изречения от 17. глава на Иван-Вазовата повест “Немили-недраги” разкриват трагичната съдба на най-обаятелния сред браилските хъшове персонаж – Македонски. Повторението на метафоричния епитет “бедни” и реторичното възклицание изразяват силното вълнение и дълбокото състрадание на повествователя към злочестата участ на българския юнак. Бившият воевода е по-немил, по-недраг в свободна България, отколкото в Браила или на бойното поле. Живял преди с мечтите на своите идеали, страдал в името на святата кауза, сега мъченичеството му е по-голямо, защото духът му е прекършен от безразличието на следосвобожденското общество, потъпкало свещените идеали за правда и свобода.