Как да напишем убедителна теза? Как да създадем свързан текст, който да убеди четящата комисия, че познаваме текста на творбата, разбираме го и имаме компетентно мнение? Какво трябва да премислим наум преди да започнем? От кое място в текста е този цитат? Има ли нещо особено на тази позиция? Чии са думите? Какво е значението на всяка дума от цитата и как то кореспондира със смисъла на останалите думи от общия контекст? Какви връзки има между този цитат и останалата част от текста? Как се говори в текста? Има ли нещо особено в езиковия изказ? Какви са изреченията по своята цел на общуване? Има ли думи, употребени преносно? Има ли особености на словореда? Има ли израз на силно вълнение, гняв или друга емоция?
В текст от 4 – 5 изречения запишете какво внушават думите от повестта “Немили-недраги”:
О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!…
Насоки за размисъл при създаване на убедителна теза:
1. Чии са думите? – На повествователя
2. Какъв акцент поставят? – Върху носталгията, която измъчва хъшовете
3. Как тълкуваме думите? – Обръщението към родината говори за обичта на хъшовете към нея и за копнежа им да се върнат. Признанието, че отечеството е още по-скъпо за тях, защото са прокудени от него, усилва впечатлението, че мъката по родината е най-тежкото изпитание за героите.
4. Какво е мястото им в текста? – Изреченията завършват лирическото отстъпление от 2. глава.
5. Каква е връзката му с елементите от творбата? – Двете възклицателни изречения обобщават посланието, вложено и в лирическото отстъпление, и в цялата повест – човек е осъден да страда, когато е далеч от родината.
6. С какви изразни средства е постигнато внушението? – Реторичното обръщение към родината създава представата, че за хъшовете тя е живо същество. Замяната на глаголните форми за 3 л. мн. ч. с формите за 1 л. мн. ч. придава обобщаващ смисъл на изразеното с двете възклицателни изречения внушение, че нещастен е всеки, който живее далеч от родината си, осъзнавайки, че не може да се завърне в нея.
Примерна теза:
Реторичното обръщение към родината, с което повествователят завършва лирическото отстъпление от 2. глава на Вазовата повест “Немили-недраги”, поставя акцент върху носталгията на хъшовете. То съдържа признанието, че отечеството е още по-скъпо за тях, защото са прокудени от него, и усилва впечатлението, че мъката по родината е най-тежкото изпитание за героите. Двете реторични възклицания, замяната на формите за 3 л. мн. ч. с формите за 1 л. мн. ч. придава обобщаващ смисъл на посланието, вложено и в лирическото отстъпление, и в цялата повест, че всеки, който е принуден да живее далече от отечеството, е нещастен, ако знае, че не може да се завърне в него.