В текст от 4 – 5 изречения запишете какво внушават думите от елегията на Любен Каравелов “Хубава си, моя горо”:
Хубава си, моя горо, // миришеш на младост
Насоки за разсъждение:
1. Чии са думите? – На лирическия говорител
2. Какъв акцент поставят? – Върху красотата на родината, съхранена в спомените на героя
3. Как тълкуваме думите? – Възхвала на гората, възхищение на героя от красотата на отечеството и преклонение към нея
4. Какво е мястото им в текста? – Първите два стиха от първа и четвърта строфа на Каравеловата елегия
5. Каква е връзката на цитата с елементите от творбата? – Във възрожденската поезия гората е един от най-важните образи на българския свят. Описанието на нейната хубост разкрива неповторимата красота на родната природа. Чрез възхвалата на гората лирическият герой възприема родното пространство като съкровена ценност.
6. С какви изразни средства е постигнато внушението? – Логическото ударение в стиха пада върху епитета “хубава” и притежателното местоимение “моя”. Обръщението към гората я превръща също в лирически герой. В стихотворението тя се явява като обобщен образ на родното пространство, останало завинаги в сърцето на героя. Макар никъде в творбата да не присъства мотивът за спомена, чрез метафората “миришеш на младост” се създава усещане за пространствена и времева отдалеченост на героя от родината. Повторението на двата стиха в четвърта строфа засилва чувството на преклонение пред красивата българска природа и същевременно придава песенно звучене на текста, като го доближава до традициите на българския фолклор.
Примерна теза:
Думите на лирическия герой от първа строфа на Любен-Каравеловата елегия “Хубава си, моя горо” разкриват неговото възхищение от красотата на родната природа. Гората, която във възрожденската ни поезия е изразител на българското пространство, е представена като събирателен образ на родината, описана с епитета “хубава”. Чрез притежателното местоимение, употребено в реторичното обръщение “моя горо” родното място е определено като съкровена ценност. И макар никъде в творбата да не присъства мотивът за спомена, метафората “миришеш на младост” създава усещане за пространствена и времева отдалеченост на героя от родината. Повторението на двата стиха в четвърта строфа засилва чувството на преклонение пред красотата на природата, като добавя песенно звучене на текста, близък до българския фолклор.