В текст от 4 – 5 изречения запишете какво внушават думите от поемата “На прощаване в 1868 г.”:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
Насоки за разсъждение:
1. Чии са думите? – На лирическия герой (бунтовника) от поемата “На прощаване в 1868 г.”.
2. Какъв акцент поставят? – Думите разкриват картината на гибелната смърт.
3. Как тълкуваме думите? – Цитатът внушава предчувствието за гибел от съзнателния избор на героя да се включи в борбата за свобода и да изпълни своя висш дълг пред отечеството.
4. Какво е мястото им в текста? – Думите се намират във втората смислова част на поемата “На прощаване в 1868 г.”.
5. Каква е връзката на цитата с елементите от творбата? – В своята изповед пред майка си лирическият герой споделя своя житейски избор – да поеме по пътя на свободата. Осъзнавайки по-голямата вероятност да загине в бой за свобода, той представя възможната картина на гибелната смърт.
6. С какви изразни средства е постигнато внушението? – Картината на гибелната смърт е разкрита чрез цветови и пространствен контраст (“бяло ми месо”, “черни ми кърви”; “скали и орляци”, “земята”), чрез спираловидни повторения (“по скали”, “в земята”), обръщение (“майко”). Епитетът “бяло” символизира младостта, невинността и човешката уязвимост на героя. Епитетът “черни” от израза “черни ми кърви” символизира не само физическата смърт, но и страданието, болката и мъченичеството на бунтовника. Кръвта, попиваща в „черната земя“, внушава сливането на героя с родната земя – смъртта се превръща в жертвоприношение пред олтара на свободата. Обръщението “майко” обединява двата смислови плана: родната майка и майката-родина, към която героят се връща чрез саможертвата си. Противопоставянето на географското пространство очертава мястото на битката, но и мястото на славата. Пространството горе, “по скали и по орляци”, пази паметта за достойното дело и носи славата и безсмъртието на героя.
Примерна теза:
Думите са на лирическия герой от поемата “На прощаване в 1868 г.” на Христо Ботев. Те се намират в началото на втората смислова част на произведението и разкриват жестоката, но осъзната саможертва на героя в името на свободата. Картината на гибелната смърт е разкрита чрез цветови и пространствен контраст (“бяло ми месо”, “черни ми кърви”; “скали и орляци”, “земята”), чрез спираловидни повторения (“по скали”, “в земята”), обръщение (“майко”). Епитетът “бяло” символизира младостта, невинността и човешката уязвимост на героя. Епитетът “черни” от израза “черни ми кърви” символизира не само физическата смърт, но и страданието, болката и мъченичеството на бунтовника. Кръвта, попиваща в „черната земя“, внушава сливането на героя с родната земя – смъртта се превръща в жертвоприношение пред олтара на свободата. Обръщението “майко” обединява двата смислови плана: родната майка и майката-родина, към която героят се връща чрез саможертвата си.